Just Smile ;)

Покрай празниците хората доста си починаха, видяха се с роднини

Аз бях леко притисната от няколко анганжимента, които смутиха приятните празници. Преди и след Великден с по няколко изпита в ръка, все пак успях да намеря време и за хубавите мигове през изминалата почивна седмица

Прекарах Великден в едно голямо суетене покрай кръщенето на малката си братовчедка. Хубав празник, съчетан с много емоции, подаръци, малко искрен плач, и спокойствие на чист въздух. Успях да й се нарадвам до толкова, че ми се плачеше качвайки се в колата на връщане. Наминах и през доброто старо село, за да видя тазгодишните малки непослушници:

Дори старите приятели по селски не можаха да ме изкарат за по едно кафе. Просто исках да усетя чистия въздух, да погледам сивото небе, въпреки че очаквах да бъде друго. Успях да чуя тишината, за която чакам може би повече от година. Да си помисля за неща, за които иначе не остава време. Не че открих и решение на проблемите или отговори на въпросите. Просто дишах заедно с тишината, това успокояваше и криеше в себе си надежда, някъде там в края на сивото. Надежда, от която имах нужда толкова силно.

Това, съчетано и с много път дава абсолютна възможност за прочистване от ежедневието на макс. За два дни се почувствах като пистов състезател или просто шофьорче. И все пак чувството си го бива. Въпреки скромния ми опит, нещата минаха благополучно, имайки предвид навигатора до себе си, черната станция в задно дясно и знаците на пътя. Успях да бъда коректна към КАТ, към тези, които бяха срещу мен и зад мен, но не винаги това важеше и за тях.

И кратката ваканция свърши още преди въобще да са започвали празници…

За втори път ми се случва да не знам защо влизам по Цариградско, гледам табелата София, рядко осветените лампи и продължавам напред. Виждаш още десетки коли, които пъплят като хлебарки, разпределят се по различните улици, отиват към малките си кутийки, наречени апартаменти и продължават сивото ежедневие, както ни е отредено на всички столичани. Никой не ме подкупва дори, за да стоя и да тровя дробовете си, да тровя нервите си от лошо възпитани хора и куп други глупости, и все пак аз оставам столичанка и по душа и по документи.

София се превръща в една малка небивалица. Мечта за провинцията и малко проклятие за живущите в нея самата. Сякаш влизаш в град със собствени атмосфера и въздух. Цвета около теб се променя когато наближиш. Сякаш смокът те засмуква, а дори не го усещаш, докато престоят ти в града не започне да тежи така силно на гърдите ти, че отчаяно да търсиш възможности за отмора. Всичката тази динамика е сладка, младите я харесват и въпреки това аз започнах да изпитвам силна нужда за чист въздух, песен на птичка, на птички, и зелено, което да покрива целия ти поглед като се озърташ наоколо си. Преди така да бленувах за тази динамика. Спомням си преди време като ходех по интервюта за работа, бях така горда и си го повтарях и си вярвах, че динамиката е живота ми, че обичам напрежението. Сега живея с него, защото това е модернистичния 21-век /неокласиката/ , но все повече започва да ми харесва уикенда в планината, свободни в някое затънтено, отдалечено и с душа, която се впива в теб и спираш да мислиш за себе си. Като това място например:

Извода?

Няма извод, цели 10 дни се опитвах да започна три теми, но най-накрая се превърнаха в една Гледам всичките тези снимки и се опитвам да продължа да живея в тон със зелената картина, но първият работен дойде и ни изблъска рязко и жестоко от подобни мисли. Вдишах като бебе първа глътка въздух на София, на онова работното чувство, влязох в трафика, поех ежедневната доза напрежение и включвам на 5-та. А вие?

Първата ми лична търговска марка. За съжаление продуктът още не е точно на пазара, поради ред причини

И все пак това е нещото, с което завърших тазгодишната Университетска година. Официално отивам 2-ри курс за втори път, но този път ще е в същата специалност.

Оставям на вашето внимание първата кампания по новоизлюпения продукт- бонбони за свеж дъх АероМартинки. Ако има интерес, ще гледам да влязат и в производство

Има разбира се и няколко пояснения, които са важни, слоганите, посочени на постерите са различни, първият се води за цензуриран

Относно цялостната форма на тази кампания има на кого да се благодари. То не бяха идеи, техническа обработка, и просто подкрепа :

Маринка, Ели, Иво, Вуйнето

Ако някой ден навляза в рекламния бизнес и имам и муза, очаквайте още!

Тежък изпитно-сесиен ден.

След една освежаваща и незаслужена петица, малко весели приказки с колегите и разходка из съботна София сега слушам нощния вятър някое улично куче и куп други неща. Когато съм най-изморена все намирам да оправя и някой друг служебен анганжимент. Тази вечер не пропуснах да оправя някоя друга office забравка, а уж съм в сесия, уж съм в отпуск и такааааа:

Действам като служебна стихия в събота вечер. Един приятел ми разказва за някаква сръбска песен, тъй като аз не съм от най-големите фенове на сръбския се наложи да се стигне и до превод

Е знаете, когато човек прави 10 неща едновременно, едното дори да го прави, е на автопилот. Съответно моят приятел продължи да ми разказва и превежда песента. Докато накрая не каза нещо познато, а аз го прекъснах с : „Не спирай, най-интересен е краят!”

Ей тогава вярвате ли, нещо ме удари по вътрешното чело. Как така най-интересен е краят. И това го казвам аз точно в момента, в който работя в 11ч. през нощта, мисля си за следващия ми изпит, който е на връх Цветница т.е. утре, след няма и един ден от предходния. Мисля за това какво да отговоря на мигащите прозорчета в стартовата лента. За още куп неща, които те очакват другата седмица, следващата година. И ето че идва идеята, защо мислиш за края? Та той може да е толкова скучен и безинтересен при условие, че ти се опитваш да свършиш всичко, което ти е на главата по средата на времето, което ти се предоставя от живота. Винаги искаме да изпреварим времето, събитията, модата, съседката. И какво от това? Нима това ще промени нещо. Краят на нещо е винаги там, където трябва да бъде. В единият случай ще е интересен, в другия просто ще е край.

В конкретния случай въпросната сръбска песен завършваше с началото:

„в света има едно царство и негов цар е другарство”

Моят приятел може би искаше да ми каже едно, аз помислих за друго.

В крайна сметка дали в царството на нашия свят царува цар Другарство. Това не знам, но се надявам утре и останалите дни да имам време да помисля и над това. Твърде много задачи искам да завърша, твърде много планове си поставям. А времето въпреки и неопределено е точно пред мен. Може би има край, може би вече съм минала средата. Какво се очаква в този случай от мен? Аз не искам повече да бъда подвластна на този безумен кръговрат, който те отдалечава от красивото начало, неочаквания край и плавното развитие на нещата около мен самата. Ще опитам да го променя, или поне частица от него….

Днес 14- ти април бил моят ден! Честито на печелившите.

Аз обаче си направих едно проучване и по различните календари, обичаи, традиции, имам правото да си нося името гордо и да черпя по случая точно 4 пъти. Така са избрани дните, че даже регулярно да си получавам и подаръци, ако има желаещи

30 Януари - тази информация не ми е потвърдена, открих я в едно списание

1 март- По народния календар Мартин и Мартина празнуват на 1 март. Както всички знаем с Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици. Някои хора възприемат този ден и обичаите, свързани с него, за повече езически. Аз продължавам да чествам 1 март с голям респект, този празник ми е един от любимите, не заради подаръци, мартеници или нещо такова. Сякаш това е един от малкото празници, в които не купуваш мартеницата, за да има нещо в замяна и за теб. Купуваш я, защото мислиш доброто на човека срещу теб!Мислиш му здравето Това е хубав празник! Всъщност това мога да го правя аз, не мога да гарантирам за другите, но въпреки това, го възприемам не толкова като лично мой празник, по-скоро като общ празник с много положителни емоции.

14 април- А за този ден какво открих… Това е малък църковен празник, който само на места е известен с някои обредни практики. В отделни райони на Югозападна България срещу Мартиния събират гребените вкъщи, сключват ги един в друг и ги слагат в един ъгъл на стаята. Смятат, че по този начин връзват устата на вълците и предпазват стоката си. Действието извършват със затворени очи, за да бъдат вълците слепи, когато минават покрай стадото. Пак на този ден вземат едно яйце от полога, пробиват го и в празната черупка слагат малко мляко, а дупчицата запушват с квас или хляб. Яйцето закопават в огнището за предпазване на млякото от мамници.

Християнската църква чества св. Мартин, римски папа, който се бори срещу учението на монотелитите. Заради свикания по този повод в Рим поместен събор бива заточен в Херсон от император Констанс (641-668), който симпатизира на еретиците. Св. Мартин Изповедник умира в изгнание. Това се води за православен празник. Признавам си доскоро имах информация, че е католически.

Какво казва римската митология по въпроса?

МАРТИН - дете на Марс (от латинскoтo martius). Богът на войната Марс е баща на братята близнаци Poмyл и Peм, основателите на Рим. Оттам всички римляни, като потомци на Ромул и Рем, ce титyлyвaли “деца на Mapc”. Ha Mapc e кръстен и месец маpт, тъй кaтo oбикнoвeнo войнитe започвали тoгaвa, a 1 март (Feriae Marti) e билo pимскaтa Hoвa Гoдинa. Мартин е още името на четирима папи и двамa известни светци - Мартин от Тур е светецът-покровител на Франция, а Мартин от Перу бди над перуанци.

1 Септември- Поредната оспорвана дата. Кой знае защо и тя е наречена на мен и моите адаши?

И все пак едно последно мнение:

“14 април е 104-ият ден в годината според григорианския календар (105-и през високосна). Остават 261 дни до края на годината.” – казва wikipedia и заключваме въпроса.

Въпреки датите, които изброих до сега, нека всички се чувстват поздравени и да се веселят като за понеделник вечер, Мартинин ден или просто като за поредната вечер с добри приятели на приятно място с някое питие. Сигурно е готино да ти се честити имен ден по 10 пъти в годината. Но дали и не се очаква нещо от теб!

Тази вечер ще пийна една вода и по случай другия ми празник! Не ме винете, алкохола в последно време не ми е страст, а

Със здраве!

Вчера ми се наложи да обиколя доста детски магазини- дрехи, играчки, маркови, обикновени, специални. Купувахме подарък за едно малко бонбонче, което ще го кръщават. Да пропуснем факта, че от цялото обикаляне нищо не купихме, за друго е поста

Влязохме в доста големи магазини за детски облекла и играчки. Положително впечателние ми направи, това, че продавачките са доста услужливи. Имайки предвид, че с една колежка си харесхме няколко рокли и поли за бременни и продавачката ни окуражи, че дори техни колеги са си взели подобни Дрешките за момиченца бяха очарователни. Виждаш най-новите дрехи от витрините на Графа, само че смалени многоркатно. Клинчета, сукмани, живи цветове, каскети,цветя за апликации. Друго, което ми направи впечатление бяха и цените. Някои от дрехите бяха по-скъпи и от тези, които аз самата си купувам. Сякаш нарочно оставих сметката за по-късно. Страшно е да помисля какви доходи трябват, за да снабдиш детето си с тези така хубави, но и скъпи дрешки. Вероятно зависи и от магазините, в които влизаш. Не съм компетента, но май влязохме в марковите. Да се надяваме, че когато му дойде времето всеки от нас наваксва с подобна иформация, иначе бая ще се охарчите, от сега да знаете.

Едната девойка, с която бяхме, пък имаше фобия от деца. Странно, но всеки с неговите си странности, няма как. За нея не бе особено приятно да гледа миниатюрните дрешки, бибероните, майките с колички и скимтящите дребосъчета. Надявам се да промени това мислене след време. Статистиката не знам какво показва, но около мен има доста бременни жени. Хубаво е, че все повече млади хора си имат наследници. Още по-хубаво е, ако някой реши да повтори. Разбира се, за момента не се включвам в това число, но важна е каузата.

Оставям заключението на всеки един от вас, защото то ще е различно, няма спор

Това време няма да спре да ни разиграва скоро. Тази сутрин слънцето и хубавите звуци, които идваха от терасата пак ме излъгаха. Една от малкото сутрини, в които първо излизам да подишам въздух на терасата, вместо да изпия бързо дневната доза кафе и да потегля по задачи. Не, аз си поех дълбоко въздух и си гледах в нищото на терасата. Сякаш можеш да видиш нещо много интересно в един от много квартали на София. Умряла тишина, малко птички, слънце, което огрява панелките. Може би беше просто внушение, но тези дъждове сякаш бяха отмили поне малко от цялата тази мръсотия и смрад в нашата мила столица. Както си му е реда, влязох, за да се мине през останалите ординарни задължения. В такива моменти много ме е яд, че не живея сред природата или поне в къща с много зеленина около й.

Вече четвърти ден върша почти едно и също. Тази сутрин също не избягах от традицията- късна сутрин, чаша кафе, включвам компютъра, за да проверя служебната поща / разбира се за подобно нещо си казвам всяка сутрин, че не бива да ми отнема повече от 15-20 мин./. Разбира се, че след тези последователни действия се започва едно велико разпиляване: или ще щракам хаотично между музикалните канали, или просто ще почна да си пиша твърде много служебни мейли или просто ще гледам в нищото.Това с музикалните канали е свързано с желанието ми да се намери нещо приятно и мелодично за постоянно слушане. Не че успях да открия такова, но поне вече мога да се похваля със завиди познания в пролетните ТВ настроения, знам най-новите хитове за април, както и какви са тенденциите за цветовете пролет-лято.

И все пак горе заглавието си остава „един необичаен четвъртък”. Стана обед и помрача. Ето че настроението се менеше, но чие настроение, та аз съм завидно безлично настроена от самото начало на сутринта. Явно някой се намеси в моите лирични отношения с времето, че даже закапа и дъждец. Всъщност никой не може да е сигурен кое настроение влияе на времето. Сигурна бях обаче, че този дъжд някак си преобръща безличието ми. Гледайки мрака, който се задава през прозореца се замисляш за много неща. Не, не съм мислила за чудесата на живота или как да спасим света от глобалното затопляне, но просто мислиш за себе си. В случая момента не беше особено подходящ, продължава да не е. Та аз съм в сесия, трябва да съм спокойна, концентрирана и отдадена на учебника, който и сега продължава жално да ме гледа от леглото. Разбира се като в драматичен филм аз започвам да се чопля по мозъка точно в това дъждовно и задушевно време. Дори не знам какво точно си чопля, просто мисли, които хвърчат от дясното към лявото полукълбо/ нали само две бяха, а щях да ставам лекар за Бога…/.

Всъщност знаете ли защо е необичаен този въпросен четвъртък, не е ничий празник, или поне не е обвързан с мои празници. Не съм открила нищо гениално. Денят е просто делничен, аз останах до по-късно в леглото, не станах като потресена заради алармата на телефона. Не бях в 10 в офиса с голям лист задачи, просто си останах у нас, защото е сесия. Моята сесия. И сега какво? Очаква се от мен да остана спокойна, хладнокръвна, да чета до несвяст и да си взема отлично изпитите и всички да се гордеят с мен. Ако кажа, че не ми пука дали нещо ще се промени? Майка ми би ме изгледала странно и би попитала „Какво ти става?” с тон сякаш ….За Бога на колко си, чуваш ли се какво говориш? Да на 20 съм и някак си не ги усещам всички тези неща…сигурно знаете песента на Kansas – Dust in the wind , сами ще разберете как се чувствам. Безцелна и в същото време търсеща? Ама какво?

Дали да не обява и аз един конкурс. Търся нещо. Който отгатне какво търся…печели моята благодарност и от мен да мине, ще подаря играчка от естествена кожа, по избор от тук . Те дори си имат имена за разлика от моите играчки, никога не съм кръщавала малките плюковци, а и подобни рядко се задържаха на времето у нас

Поставен е конкурса. Чакаме участниците

Със здраве…

Хей пак е неделя… тези седмици се редят като парчета на хубав шоколад /обичам шоколад доста/.

Отново е късно, отново утре е понеделник. Очакваш просто поредната седмица. Дали ще има новости? Едва ли? Поне е нова седмица… Изненади? Със сигурност! Нерви? Кой знае? И все пак ще е следващата по реда си, с много задачи, малко време и мръсен въздух, тук в София. Ще се нагълтаме с малко въглероден двуокис като за старт рано сутринта, за да сме активни не само целия понеделник, а и до края на петък вечер Ето че сега е късна неделя, с час назад, слушайки Neil Armstrong, обяснявам колко необичайна е неделя вечер или може би просто стандартна. Защо ли? Сякаш отпочинал човек започва да мисли какво го очаква утре и ето че умората от миналата седмица напира отново, появяват се старите тревоги, мисли и задължения, които ще натежат още повече в понеделник сутрин.

И какво от това? Neil продължава да пее What a wonderful world…

В този случай на кого вярва човек? На кого вярвате вие? На измореното “Аз” или на оптимистичния саксофон?

Преминавам на Summer time и просто забравям за дните. Нека идват, пък, тези дни!!! Те са цели 5, но и аз не съм никак малка!

Да се пазите!

Ето ни отново на линия!

Седя си посред нощ в хотела, свалям снимки като луда. Никога не съм качвала снимки във facebook с такова желание до сега. Искаше ми се просто, колкото се може повече хора да споделят красивото ми изживяване тук в Русе

Дойдох с нагласата за скучна командировка с много задачи и малко време. За щастие дори времето ни помогна да се справим с поставените цели в началото, в а също така да се насладим и на приятната атмосфера на града. Кога влизаш в Русе си казваш : ” Егати индустриалния град…”. След което минаваш две три пресечки и реалността те заслепява със стари, но така забележителни сгради. Дори само гарата им изглежда величествена. Ако сте ходили в Солун, направете съпоставка с техния кей, пристанището им и ще се досетите за 10-те прилики. Или поне моите асоциации бият натам За там, мисля, че време да снимам нямах. Все още шока преобладаваше.

След което се сблъскваш с малки улички, красиви сгради, не много високи. Сякаш гледаш Пловдив, но не точно. Повечето от улиците в центъра са еднопосочни, има доста коли, но лудницата не е чак толкова голяма. Е понякога в това число се включват и румънски бройки. Младите хора преобладават. Особено нощно време. Както всички градове и Русе се е снабдило с модерни дискотеки, stylish кафета, и модерни магазини за дрехи разбира се.

И сега тръгваме по една от многото им главни улици, малко се объркваш на подобно място. Друго си е една Витошка да има от около 200-300 м. и това е край Сградите са в свежи цветове, ниски с готини малки тераски. Останалата част или в момента се реставрират или се издигат нови на мястото на стари. За съжаление последното такова творение е свързано с съборнето нат най-старото кино в Русе, за да се построи mall. По уличките има магазини разбира се, не мога да пропусна да спомена подобно нещо: дрехи, обувки, сувенири, готини кафета, ресторанти. Стигаш до един голям площад и ето снимката от миналия път, за която аз дори не знаех каква е. Въпросният площад се нарича “Площад на свободата”, има голям паметник на дама, която размята разни неща, минах доста пъти от там дори се снимах, но честно казано не обърнах внимание какво точно има в ръцете й.. И все пак разбрах, че това е символът на революционерите в Русе, нещо от сорта на статуята на свободата в Русе. Точно срещу нея се открива Съдебната палата. За това ще излъжа сигурно, но съм чувала, че тази сграда е първата съдебна палата в България. Ако има кой да потвърди казаното, евалата Точно преди статуята пък се издига една така страхотна сграда. Сякаш забравяш българите около теб, поглеждаш в така изваяните фигури по края и си представяш една страхотна Виена и ти си там гледайки замаян. Всъщност не, продължаваме престоя си в Русе, просто гледаме театъра на града, който е на повече от 100 години, а архитектът, “виновен” за тази постройка си е бил чист австриец.

Разбира се какво е типично български град без някоя готина комунистическа постройка и ето още една интересна история. Виждате снимка от общината на гр. Русе. Кой би повярвал, че градоначалниците са искали сграда във формата на кораб? Е не, ама да. Сградата на сегашната община е била построена с такава идея и донякъде с повечко въображение, виждаме точно това. Вътре стаите и коридорите са по-типично НДК-ски. Казвам това, защото лампите, които осветяват коридорите са абсолютно същите И все пак, твърди се, че е трябвало от горе да има още етажи, така и не изглежда завършен този кораб.

Ако продължите по въпросната главна и пешеходна улица на име Александровска, ще стигнете до булевард, където са и халите на града. Там не успях да вляза, но доколкото разбрах не съм загубила много. Друго място, което успях да снимам само от разстояние бе и Пантеона. 2 дена определено не стигат за работа и удоволствия Но това не пречи да споделя нещата, които научих. Тази постройка е костница на едни от най-великите ни българи. Звучи като горд факт за наште мили Русенци. Нямам възможност за доста чест контакт с много такива хора, но те винаги си хвалят града, много го обичат.

Следваща стъпка от пътешествието ни бе Университета ” Ангел Кънчев” - големи коридори, красиви парапети, нови постройки, млади хора. Ето и доказателствата:

И се стига до това, от което може би трябваше да почна- големият Дунав.

Признавам си до корабчето и до моста не стигнахме, но все пак успях да видя още нещо ново и така грандизно, с доста фериботчета по него.

================================

И разбира се, поради някакви странни причини, аз не мога да кача такива снимки в blog-a, тъй като …. и аз не разбрах точно защо ;(

Но нека поне продължа разказа си:

================================

Успях и да вечерям на терасата на готин Irish Pub, докато гледам залеза в Русе.

Две прекрасни вечери след изтощителни дни по различни срещи. Определено съм доволна. Задоволих любопиството на странстващ пътник. Отдавна не се бях наслаждавала така на пътувания. Не е имало екстремни преживявания, просто магическа атмосфера те връхлита. Другото обяснение за това би могло да бъде многото слънце, което ни посрещна в Русе, в сравнение с последните дни в София. И това е вариант признавам си.

Дай Боже да ви разказвам за още красиви места в бъдеще

Със здраве

Еми приятно е

В еуфория съм…

Няма да ходя до Луната да изследвам каквото и да е, ама пък ще ида до Дунав мост. Ruse is waiting for me. Очакват се интересни случки. Нов град, нови хора, само колегите са ми познати. Ще разуча и ще съобщя направените открития, обещавам!

Определено няма да пускам реклами за отслабване в блога, но ми човръка от вътре

Ето ви преди…

Очаквайте в близките дни след.

Всичко е достоверна информация от първоизточника Мостa също ще го включим

Да се пазите

Всеки знае как делим хората на активни през деня и нощта. Аз съм от въпросните дето се активизират през нощта. Е, разбира се това не се случва винаги, но в повечето случаи се оказва точно така. Понякога активността си остава само ментална, друг път е съпътствана от напиращата енергия.

И ето поредната нощ, в която усещам своето спокойствие, своята тишина, своята тъмнина. Всичко това, обгърнало ме като нежна коприна. Съответно такива нощи са винаги съпътствани от малко soft music. За тази вечер избрах Chambao. Получи се добра комбинация

Точно днес не ми се говори дори по това време на нощта, друг път съм така игриво приказлива, търся колеги в “тъмнината”. За това и реших с няколко прости изречения да опиша и запиша какво се случва в поредния мартенски ден. Хах, не че всъщност някой го интересува точно това, но все пак

Та въпросното нощно лутане в онлайн пространството понякога се отразява и на дневните ни задачи или по-скоро цялостното разбиране за деня. Възприемаме го по различен начин. Помислете си как седейки на осветения прозорец гледате слънцето и присвивате леко очи, защото светлината ви идва в повече. Не, спокойно! Не изгаряте, не сте вампири, просто сте нощни птици. Присвийте очи, свършете задачите. Пийте едно кафе, порадвайте се на птичките и пак ще дойде нощта!

И така докато не гледате Пианобар Нощни птици и се объркате за какво точно съм ви говорела.

П.С. Не го гледайте това

Със здраве!