Днес харесва ли Ви да гледате как живота се случва? Как жената в автобуса й става лошо или касиерката в магазина Ви се усмихва за довиждане – вие просто вземате рестото и продължавате, нали? И вие ли избрахте да сте от масата на воайорите? Кога хората спряха да действат…? По-лесно ли стана да бъдем безлични, да не усещаме хората и чувствата около себе си. Това ли доведе до този порочен кръг, в който се намираме ние, цялата ни държава, приятелите ни, семейството ни?
Аз не го харесвам. Не одобрявам този начин на мислене…, този начин на живот… Ала никой не ме е питал. Аз вече съм в матрицата на един грешен и объркан свят. Какво ми остава да направя? Кажете ми как да избягам от порочния сценарий? Някой опитвал ли е? Харесва ли Ви този начин? Има ли някъде по света друг?
Винаги ме е било страх да направя нещо хубаво за себе си, преди да помисля за другите…а какво се оказва, преди всичко трябва да мислим за себе си, за да се почувстваме щастливи поне и за малко. Дали бягството по гурбет е решение – едва ли – аз самата не го усещам като решение. Дори вече не ме блазни, предпочитам да побродя, когато ще имам времето и възможността, но за сега толкова. Ще му дойде времето и за това.
Писна Ви да гледате negative mood новините? Както и смотаните заглавия, които нашите мили ТВ воайори поставят на историите си -“репортажите си“? Не ги гледайте … това не е решение, но е поне малко спасение … Искате ли да започнете да действате? Да направите нещо, което ще Ви накара да се почувствате живи и от другата страна – acting people. Има ли все още такива? Може би да – направете нещо добро, усетете разликата – пуснете някой пешеходец на пешеходна пътека, не псувайте таксиметровия, а ми го пуснете пред вас, усмихнете се на касиерката в магазина, оставете шефа си доволен, ако ще й да не го заслужава. Защо ли? Защото Вие ще сте доволни… Оставете нещо и за себе си, това винаги остава Ваш избор…
Та…
Вие кое си избрахте?
