Тези дни явно ми върви да давам Телевизионни коментари. Силно се надявам да не се превърна в днешна Васа Ганчева. Възприемете поста като споделяне на лично мнение 
Сутринта започнах деня с интервю на Слави Трифонов в БТВ – Тази сутрин. Посмях се добре. Признавам си беше ми забавно да го гледам. Не заради госта, не заради конкретните водещи. Заради маниера, заради професионализма. Снощи БТВ Новините празнуваха рожден ден 10 години. Като за 10 години и един ден решиха да интервюират чичо Слави лично и откровено. Той естествено не е госта за такова интервю и сам им го сподели по време на разговора. На няколко пъти им повтори, че не разбира въпроса. Иронично попита водещите те да не би да са се объркали, това лично интервю ли е? Какво целят? Беше забавно.
Посмях се, защото той си показваше неговата си природа, с онзи неговия си манталитет. Ани и Виктор от своя страна явно имаха слушалки в ухото или точно определени въпроси, които не пожелаха да пропуснат. Можеха да проведат разговора различно, по-свободно. Слави поддаваше, но те не пожелаха. Не знам защо след интервюто се сетих за едно от предаванията на Лари Кинг. Не, не бъркайте, че правя асоциация. По-скоро си позволих да направя сравнение, колкото и непосилно да е това. Да, с този човек, който години наред прави предаване, има излъчване, познавам маниерите му, познавам тона на въпросите му. Лари Кинг, този гигант в телевизионната индустрия говореше с Рики Мартин. Човекът издава книга за себе си, а Лари Кинг наистина говори с него честно и откровено. Говори за сексуалните му предпочитания, за децата му… И разговорът им беше супер.
Признавам Ви дори за миг не се отегчих. Това беше стил и класа на високо. В нашите предавания обаче се говори за мъка, за тъга, за чувства, за интриги и скандали по онзи изтъркан селски начин. „Ама как се чувстваш?”, „Ама как би реагирал ако…?”, „ „Ами ако някой ти бръкне еди къде си? „Ама самотен ли си?”, попита Ани с влажен поглед. Не знам кой ги е учил на тази техника? Не обиждам лично никой от ветераните на бг екрана, защото БТВ се превърнаха в нещо близко до религия за модерната българска журналистика и телевизия. Те са с опит, научили са много, но има и къде още много да научат. Та, с мъка, но интервюто на Слави Трифонов премина. Прекъсваха се, говореха един над друг.
Милата ни водеща сподели как приятели й казвали, че искат по-хубави новини, искали почивка. Ами мили, зрители, премиерът Ви разбира най-добре. Той самият помоли медиите да си починат от правителството поне един ден в седмицата преди дни, в същия този ефир на БТВ. Не можело журналистите всеки ден в седмицата да им обръщат внимание. Аз предлагам всички да си починем скоропостижно и някой да осинови държавата ни и той да я оправи, най-накрая. Защото дотогава ще си говорим за добро и професионализъм като за две различни призми. Журналистите ни ще споменават Теория на конспирацията и по-скоро ще си спомнят за Мел Гибсън, а не за нещо истинско и реално, което светът разработва стотици години. Ще говорят за политиците ни с един фалшив респект и “обективна” мисъл. Дотогава адреналинка ще води сутрешно предване и ще прави лапсуси и стилистични грешки всяка сутрин. А ние простият народ ще гледаме и ще си мислим, че това е реалността.
И не скъпи журналисти, доброто не е заразно. Доброто е ценност. Доброто не се изразява в sms-и. Не, мили професионалисти, да си добър не е понятие само по-себе си. То включва да си добър професионалист, добър син, добър брат, добър баща, добър колега и приятел.
Доброто е фениксов ефект. То никога не изгаря до край. Винаги трябва да го пазим за останалите и да остава още малко и за следващия път. Всички тези приказки са смешни, от Вас, мили съдници на държавата ни, на обществото ни.
Бъдете добри, но както ценностите ни учат. Не бъдете добри по учебник. Там пише да гледаш с влажен поглед, но не пише как да чувстваш душата си. Не пише как да се държиш с близките си и с непознатите, нали?
Прочетете душата си, тогава учебниците и едва тогава правете интервюта с тематика, овлажняваща очите Ви!
