Музиката остава в главата ми като сладък спомен за едно време на други хора, на друга епоха. Аз се промених от тогава до сега. И въпреки това сърцето ми трепва при всeки, защото аз съм същата макар и променена.

Опитвам се да си изясня какво променя човека. Какво го кара да действа по различен начин, да се държи различно; да контактува с други хора…Не знам, още не съм стигнала до този отговор.

Така мина още една година. Блогът навърши 4 години, а аз не му честитих. Станала съм сериозна за сметка на личната си несериозност. Смених работата…, смених атмосферата, смених въздуха, но това не е повлияло на музата ми.

Надявам се скоро да имам…
Поздравявам Ви с много любима песен отново, защото мога да я слушам всеки ден.  Честит рожден ден и повече хубави приказки

Със здраве!

Всичко върти ли се около един и същи порочен кръг? Кой вярва, че нещо се променя? Кой вярва, че нещо върви нанякъде???

Да не би с един милионер в повече държата ни да се промени??? Хайде хора ликувайте, имаме си тото милионер – един в повече и много други зад него, които уви не са от тотото…

Вижте на какво заприлича обществото ни. Гладни хиени… и още много нахранени лисици, които пищят за още и още…

А обикновеният човек? А той какво прави? За какво писка?

Самоизяждаме се, драги! От лакомията за пари и за още…

Виждате ли как колегата Ви цака в собствената Ви игра за още…?

Виждате ли как приятелите Ви се правят на говеда, само за да изкярят нещо…за лична изгода???

Кофти, а?

Ще продължим да се самозияждаме още много дълго време, докато не спрем да мислим само за себе си…, ако спрем да хулим другите и погледнем себе си.

Защо ми се налага да живея в смешно общество? Аз ли съм го избрала, то ли е избрало мен?

А кой избра останалите???

Доживях да слушам как една институция не струва, втора не струва… Всички не струват, вярно е.

Но доживях да чуя малоумието на хора, за които съм дала оценка много отдавна…

Видях с очите си протежетата на Карбовски да хулят ФЖМК с липса на свян, но с голямо самочувствие по мръсните им панталони и черните им очила. Тотка Монова била изтрещяла. ФЖМК бил най-пропадналият факултет на света… А „ние… с Марто Карбовски правим качествени неща, мнооо добри предавания”. „Елате ни вижте!!!”.

Кои сте Вие, бе?

Елате ни вижте, „ние преподаваме през последните 10 години във ФЖМК…”, „ама сега ще се махнем”, „преподаваме и в НБУ-то на културата и в УНСС, навсякъде преподаваме, всичко качествено правим.”

Абе момчета драги…, плюйте, няма проблеми… плюйте институцията, която ви направи такива лекета. Плюйте инситуцията, която Ви дава жълти стотинки, за да се чувствате една идея по-качествени задници в лъскавата колица, изкарана на лизинг. Плюйте и правете качествено хейтване… Вие друго няма да можете да направите. Лари Кинг Ви подари студиото си, но мозъка няма как да Ви го изпрати по корабите.

Да, институцията Ви научи да крадете…, да копирате и то грозно. Да хейтвате в желанието си да търсите потенциал, там където няма…

Всички се оказахте големи хора, с големи…., нали???

Живеем на място, където помощта се счита за проказа. Живеем на място, където колегата ти не може да те научи на нищо, щото ще му изядеш хляба. Учим се на места, където феодални старчета ни говорят за нови технологии, където комунисти ни учат какво е образование и как ние да се правим на демократи…

Всички са се принизили на онова грозно ниво…

Дерзайте, мили хора… Продължавайте така…

Помагайте на задника си да расте, а на ближния да губи точки в играта… Нали така се печелеше в капиталистичното общество? Така ли Ви научиха в проамериканските учебници, които ги четете?

Аз заявявам колко демотивирана се чувствам да се мъча в демокрацията, капитализма… Да търся интелигентни хора, с които да бъда приятел, да търся адекватни шефове, да търся нормални колеги, да търся висше образование….

Оказва се невъзможно да поискаш помощ от колега, да търсиш подкрепа от шефове, да намериш адекватна институция, за да се обиграеш в този свят.

Невъзможно е дори да ти кажат как става играта?

И сега какво???

Накъде…???

ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!

Сутринта започнах деня с интервю на Слави Трифонов в БТВ – Тази сутрин. Посмях се добре. Признавам си беше ми забавно да го гледам. Не заради госта, не заради конкретните водещи. Заради маниера, заради професионализма. Снощи БТВ Новините празнуваха рожден ден 10 години. Като за 10 години и един ден решиха да интервюират чичо Слави лично и откровено. Той естествено не е госта за такова интервю и сам им го сподели по време на разговора. На няколко пъти им повтори, че не разбира въпроса. Иронично попита водещите те да не би да са се объркали, това лично интервю ли е? Какво целят? Беше забавно.

Посмях се, защото той си показваше неговата си природа, с онзи неговия си манталитет. Ани и Виктор от своя страна явно имаха слушалки в ухото или точно определени въпроси, които не пожелаха да пропуснат. Можеха да проведат разговора различно, по-свободно. Слави поддаваше, но те не пожелаха. Не знам защо след интервюто се сетих за едно от предаванията на Лари Кинг. Не, не бъркайте, че правя асоциация. По-скоро си позволих да направя сравнение, колкото и непосилно да е това. Да, с този човек, който години наред прави предаване, има излъчване, познавам маниерите му, познавам тона на въпросите му. Лари Кинг, този гигант в телевизионната индустрия говореше с Рики Мартин. Човекът издава книга за себе си, а Лари Кинг наистина говори с него честно и откровено. Говори за сексуалните му предпочитания, за децата му… И разговорът им беше супер.

Признавам Ви дори за миг не се отегчих. Това беше стил и класа на високо. В нашите предавания обаче се говори за мъка, за тъга, за чувства, за интриги и скандали по онзи изтъркан селски начин. „Ама как се чувстваш?”, „Ама как би реагирал ако…?”, „ „Ами ако някой ти бръкне еди къде си? „Ама самотен ли си?”, попита Ани с влажен поглед. Не знам кой ги е учил на тази техника? Не обиждам лично никой от ветераните на бг екрана, защото БТВ се превърнаха в нещо близко до религия за модерната българска журналистика и телевизия. Те са с опит, научили са много, но има и къде още много да научат. Та, с мъка, но интервюто на Слави Трифонов премина. Прекъсваха се, говореха един над друг.

Милата ни водеща сподели как приятели й казвали, че искат по-хубави новини, искали почивка. Ами мили, зрители, премиерът Ви разбира най-добре. Той самият помоли медиите да си починат от правителството поне един ден в седмицата преди дни, в същия този ефир на БТВ. Не можело журналистите всеки ден в седмицата да им обръщат внимание. Аз предлагам всички да си починем скоропостижно и някой да осинови държавата ни и той да я оправи, най-накрая. Защото дотогава ще си говорим за добро и професионализъм като за две различни призми. Журналистите ни ще споменават Теория на конспирацията и по-скоро ще си спомнят за Мел Гибсън, а не за нещо истинско и реално, което светът разработва стотици години. Ще говорят за политиците ни с един фалшив респект и „обективна“ мисъл. Дотогава адреналинка ще води сутрешно предване и ще прави лапсуси и стилистични грешки всяка сутрин. А ние простият народ ще гледаме и ще си мислим, че това е реалността.

И не скъпи журналисти, доброто не е заразно. Доброто е ценност. Доброто не се изразява в sms-и. Не, мили професионалисти, да си добър не е понятие само по-себе си. То включва да си добър професионалист, добър син, добър брат, добър баща, добър колега и приятел.

Доброто е фениксов ефект. То никога не изгаря до край. Винаги трябва да го пазим за останалите и да остава още малко и за следващия път. Всички тези приказки са смешни, от Вас, мили съдници на държавата ни, на обществото ни.

Бъдете добри, но както ценностите ни учат. Не бъдете добри по учебник. Там пише да гледаш с влажен поглед, но не пише как да чувстваш душата си. Не пише как да се държиш с близките си и с непознатите, нали?

Прочетете душата си, тогава учебниците и едва тогава правете интервюта с тематика, овлажняваща очите Ви!

Това беше колапс за вярата ми към някаква българска журналистика. През последните няколко месеца всички обществени фигури сякаш играят в много голяма и изключително добра пародия на онази хубавата, утопичната демокрация. Знам, че не е времето аз, момичето на 23г. да се оплаквам, и въпреки това съм сломена. Разочарована от хората, които позволяваме да ни управляват, покрусена от хората, които позволяваме да ни говорят и ние да им вярваме, потресена от онези видни обективни медии, от онези селски пръчки, които слагат два силикона в устните и циците и идват Малко Сунгурларе или Долно Нанагорнище да стават говорители, да стават ЖУРНАЛИСТИ.  ЕТО ВИ НА ЖУРНАЛИСТИКА

Но кога ще бъде времето да се оплача? На кого? Кога ще мога да кажа, че съжалявам, че не ми предоставиха качествено образование? Кога ще мога да се оплача за подигравката над родителите ми през целия им живот? Кой ще признае техния труд и усилия да възпитат деца в това време, в тази държава сред този прост народ? Кой ще ми плати за времето, в което ми се налага да комуникирам с идиоти. Кой цени потенциала ми? Как аз ще се реализирам? Как аз да имам деца и да ги възпитам в тази среда? А моите внуци? Искам ли всичко това за тях? Искам ли да имам внуци?

Как може думите на майка ми да ехтят у мен и да бъдат с разочарование изказани всеки ден: „С честност в този свят нищо не прокопсваш”.

Възможно е да не се оплаквам, да се успокоя, че в третия свят живеят с 1 долар на ден…Но не мога. Искам да се справя и да живея по-добре. Не бих могла да избягам, тъй като трябва да оставя любими хора да се мъчат и борят сами срещу непоправимото. Не мога. Няма да го направя.

Споделям с Вас разочарованието си, защото нямам къде другаде да го направя. Бих излязла на всяка трибуна и бих заявила тези думи. Но никой не би ми дал тази възможност.

Писна ми.

Писна ми от малоумието на алчните политици. Писна ми от профани в скъпи костюми и със заучени фрази. Срам ме е да споделя с приятелите си в чужбина, че финансовият министър на Държавата ни заклейми Държавния университет.

Писна ми от простотията на един пожарникар и още по-малоумните му ПР-и .

Поне не показвайте каква кукла на конци е този човек… Дори глупавите хора започват да виждат жалката истина за Вашите машинации, за Вашите сделки, за изкупителните Ви жертви, за болните Ви служители…

Писна ми от бюрокрация…

Писна ми от беднотия…

Писна ми да мисля как ще изкарам месеца на 23г. с моята заплата, вместо да бъда истинска студентка и да държа на качеството на образованието си, на бъдещето си. Длъжна ли съм да се боря за насъщния с тази сила и страст на тези години. Длъжна ли съм да живея в стрес и ужас. Дали клиничните пътеки биха покрили нуждите ми от психотерапевт след  5 или 10 години. Дали ще имам пенсионна пътека на 60г.? А дали ще доживея до 60 от читави клинични пътеки? Длъжна ли съм да ходя на частни прегледи, за да съм поне малко по-спокойна за здравето си? Длъжна ли съм да плащам стотици левове за лекарства, които държавата може да покрие?

Искам да бъда щатен университетски преподавател. Искам да уча хората на това, което аз знам, което сама съм научила, защото съм горда от това. Искам да уча повече, но нямам желанието, защото никой не те предразполага за това. Никой не ти дава възможността да учиш, да се развиваш.

Длъжна ли съм да бъда пионка в капиталистическата Ви схема? Длъжна ли съм на шефовете ми, които ме използват до максимума на възможностите ми, а дори и над тези ограничения? Длъжна ли съм да бъда част от схемата Ви?

Длъжна ли съм? На кого?

А те на нас не са ли длъжни? А с колко са ни длъжни?

А Вие искате ли си дължимото, драги ми читатели?

Със здраве!

С радост Ви уведомявам, че изминаха цели 3 години от първите публикации в този блог. Много неща се случиха през това време. Много мисли изписах, много мисли запазих за себе си. Ще цитирам народните творци като кажа, че „в главата ми е малко разглобено“, което доведе до интервалите на писане. Скоро или поне се надявам да го бъде, ще си изясня кое, как, що? Ако ли пък не, ще се наложи да сте по-търпеливи

Ще пийна едно вино по случай празника и ще се радвам да споделя още истории и мисли с Вас в бъдеще.

Сега със здраве и веселба – радвайте се, денят е слънчев!

Нека по този случай се поздравим с подходяща песен. Това може да се окаже и просветление за моята милост!

Със здраве и хубав ден!

В същото време PR-ката на Азис (Нели Жекова) залива ТВ екраните с Азис. Нали знаете как се прави PR в България или аз да Ви разяснявам. Както и да е. „Нелка“, както я нарича Василка, пуска мухата по всички праймтайм шоу програми. И Азис е на преден план дори в Сутрешен блок. Защо ви казвам всичко това? Нямам нищо против човекът Васил Боянов. Той е изградил живота си така че да го харесва, да осигури хубав живот на себе си, семейството си, дъщеря си. Успял е да намери работа, която да го удоволетворява и да гони творческите идейки, които му щукват на него или на някой още по-гениален човек зад него. Факт е, че успя да влезе и промени едно общество заедно с колегите си. За това, обаче, не са виновни чалгарите или Митко Пайнера, сами си го направихме.

Тук обаче искам да Ви разкажа за Новите дрехи на Царя или по нашему – Новите очила на Краля на попфолка. Вие когато си купите нова дреха излизате само с нея по дискотеки и барове, че да се покажете, че да сте готини, джиджани, нали? Представете си тези икони от Попфок индустрията. Тяхната заплата е десеторно по-голяма от Вашата. Те плащат данъци, ако решат. Купуват си скъпи дрънкулки и парадират с тях. Азис не е такъв, може би? Той явно наскоро си е купил нови очилца. И по време на PR кампанията си – ходи по всички предавания и гледа сластно през очилцата. Тъй като наистина ми направи лошо впечатления, реших да споделя с Вас и доказателствени материали по въпроса:

Миналата седмица може би, Азис напътстваше Стефчо в Отечествен фронт как да стане звезда. Може би грешката му е била, че не е взел втори чифт и за мотивираното момче, което търси своя път към Висшето общество. Или поне Карбовски се пъне да хване повече рейтинг. Браво, Нели, първо попадение да покажете на Краля новите очила.

Кралят е на гости в Модерно по BTV, бори се с мъжкараната Руслана за титлата „Моден Диктатор на седмицата“. След хилядите борби с дрехи и неприкосновения аксесоар СЪЩИТЕ очила, той не успя да се пребори, а Руслана прибра титлата за миналата седмица. Sorry, Васко.

Само вижте колко добре му стоят, защо публиката не му даде шанс?

Нова тениска, нов късмет. Старите очила, ама пак с микрофона в ръка. Мдам, Азис пее на живо в предаването на TV7, „На инат“. Очилата му стоят невероятно на фона на облицовката в Студиото.

Дали жестовете на Васил не допълват аксесоара му очилата с главо „О“?

Кралят си е крал до край.

Днес, на Еньов ден – Азис поставя рекорд по носене на един и същи аксесоар в цели 4 предавания Васко, дори аз, когато ходя на работа сменям обеците, колието. Препоръчвам ти или друг стилист, или по-добър PR, че да ти вади такива поуки. Дори кралете допускат грешки, а публиката е безкомпромисна в това отношение.

изт.www.btv.bg

Дали крие нещо той зад тези очила? Ако бях писар в онази жълтата „преса“, щях да Ви кажа, че новият му мъж, го е набил, да – ама не. Той просто е модерен с своите нови очила Ала те вече не са чак толкова нови. Близо 2 седмици се върти с тях в ефир.

Аз още в началото ви казах, че много харесвам Васко и той самият явно си е взел поука, защото във в.Труд има публикация от днешния ден за неговите изяви и определено очилата са други!!!

Мдам, формата им е закръглена. Е да, малко са жълтеникави като предишните, но това е стил

Пожелавам много успех на него и PR-ката, която вади интервюта и гостувания като от магьосническа шапка. На това му се вика комуникационен план. Само не прекалявайте, мили хора. Дори опростелият и неграмотен народ събира 1+1+1+1 и прави средно 4 гостувания с едни очила

Айде за другия път по фнимателно с публичните изяви!

Успех и със здраве!

]]> http://martinna.wordpress.com/2010/06/24/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%87%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bb%d1%8f/feed/ 0 martinna azis_otechestven_front azis_Moderno azis_moderno_1 azis_tv7 azis_tv7_1 azis_tv7_na_inat Azis_tazi_sutrin Azis_tazi_sutrin2 azis_trud http://martinna.wordpress.com/2010/05/12/the_black_box/ http://martinna.wordpress.com/2010/05/12/the_black_box/#comments Wed, 12 May 2010 12:10:30 +0000 martinna http://martinna.wordpress.com/?p=313 ]]>

Black Box Editor: Shane Jiraiya Cummings

Думи, красиви думи…

Мисли…разпиляни мисли…

Думи и мисли в едно….

Познайте къде се крият те?

Всъщност понякога дори думите не са красиви, но ги има по много, разпиляни заедно с мислите. Лутат се в мен, в моята душа и искат свободата, която аз не им давам. Свободата, която въздуха в София не допуска да тръгнат нанякъде свободолюбиво. Къде се изгубих? Имате ли въпрос или аз сама си го задавам? Трудно е да се определи. Просто се загубих. Може би измежду думите и мислите вътре в мен… Все още съм там и не мога да се открия. Уви многоточията или въпросите не ми помагат. Исках да Ви разкажа за онова пространство, в което мислите ми се лутат, онези стени, които ги отблъскват, които не им позволяват да се разширят на воля. Това е малка черна кутия, не като онези в самолетите. Те разкриват своите тайни, когато им дойде времето. Моята малка черна кутия никога не би разкрила тайната си. Иначе не би било интересно в живота. Задачата на моите мисли е да я надхитрят и да излязат наяве. За такива неща си мисля всеки ден, всяка нощ, пиейки кафе, смеейки се с приятели, вечеряйки у дома по семейно. Още не съм го измислила. Приятелка ме попита

–  За какво живееш? Какво искаш? Какво те бута?

И аз й отговорих толкова студено…

-  Защото трябва… Нали сме тук, значи трябва да го избутаме?

Дали не съм дала грешния отговор? Дали черната кутия ме е чула? А дали ме е разбрала? Може би мислите ми твърде много кипят … Иска ми се да успокоя топката, казано по спортсменски … Вие знаете ли как? Дайте жокер? Или и Вие не може да се справите със своята черна кутия?

Хайде, разписах се и аз за месец Май, след мнооого дълго мълчание …

Със здраве!

Тя осъзнаваше това все по-силно в изминалите дни. А колко по-трудно беше да откриеш себе си. Жената, която постоянно отдаваше живота си за тестови кръгчета на пистата, грешеше и опитваше. Не забравяше, че всяка игра има и своя край. Красив или трагичен, беден или просто краят, той я чакаше. Въпреки това тя продължаваше да се надява, да желае, да вярва. Истината намираше в душата си. Как да се научиш да бъдеш себе си? Животът ни учи… А ние пак чакаме следващия с надеждата за повече… Ами ако няма повече???

В крайна сметка ни остава да бъдем себе си… Трудно е да опитомиш собственото си аз, онова вътрешно его, което те притиска към идеалните граници за живот. В тези граници ти не се превръщаш в себе си, а в една имагинарна представа на щастлив живот и пухкави розови облаци. Оказва  се обаче, че когато човек е себе си и не поглежда в огледалния образ боли повече. Дали е за хубаво? Вие ще кажете. Всеки следва своя път. Тази същата жена … открива своя път всеки ден по малко. Трудно се ориентира без карта. Болезнено е, когато обърка пътя или дори колата…

Всички тези метафори бледнеят обаче пред болката, която всеки от нас изпитва търсейки себе си. Бленувате ли да сте от тези блажените без много размисъл в главата и с липса на желание да мислите за“живота от нещата“. Тя бленува за това, но е поставена в други обстоятелства, такива, които я карат да мисли много, да бъде себе си и да кара колелата да се въртят. Дали обаче всичко това е в наша полза? Едва ли? Бутаме се там, където не ни е мястото с една единствена цел – да открием правилния път с най-точното решение. Няма точно решение понякога дори и в точните науки …

К0гато бъдеш себе си, решението на задачата се мени спрямо околните, късмета ти, разсъжденията и възможността да си истински.

Пожелавам Ви да не сте на нейното място…откривайте по-лесно пътя и бъдете себе си… Това не е въпросът на Хамлет, а просто личен избор.

Бъдете здрави.

Сега те оставям да прочетеш поредното ми творение, „вдъхновено“ от университетските неволи. С радост твърдя, че беше приятно да го напиша и смятам, че вложих своя дух и мнение. Уви от страна на преподавателя днес имаше друго мнение – че това е по-скоро кореспондентски материал, а не коментар. Оставям теб – компетентния читател да ми споделиш дали е така. Кой греши?

Е ето и творението ми:

Коментар – Изслушването на Кристалина Георгиева – кандидат-комисар за новия портфейл за „Международно сътрудничество, хуманитарни помощи и реагиране при криза

На 03.02.2010г. в късния следобед премина  изслушването на Кристалина Георгиева  – българският кандидат за еврокомисар с ресор “Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи”. Българката отговори на множество въпроси пред Комисията по развитие, както и представители на Комисиите по външни работи и околна среда.

Днес  официално пристигна и информация, че кандидатурата на г-жа Георгиева е одобрена и предстои гласуване на комисията под ръководството на Жозе Мануел Барозу.

Въпросът, който изниква неименуемо е «Защо бе необходимо да чуем многократно аплодисменти за наш български кандидат едва след скандала и срама, който претърпя държавата ни?» Дори Кристалина Георгиева по време на представянето си спомена «необичайните обстоятелства», под които са се намирали България и правителството. Кандидатурата на г-жа Георгиева се е превърнала в дълг към българския народ. Да приеме поканата, освен удоволствие за българката, както самата тя каза, бе и необходима стратегическа стъпка от страна на правителството с цел скандалът с изслушването на Румяна Желева да бъде бързо забравен. Двете кандидатури на България за Еврокомисар през тази година не бяха поставени равностойно. Кристалина Георгиева се яви пред комисията в качеството си на вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка, докато кандидатурата на Румяна Желева бе разглеждана през погледа на лош имидж и клюки, коментирани в елитното електронно издание на ”Financial Times Deutschland”, а и не само. Предходният опит на Кристалина Георгиева постави и позитивни нагласи у депутатите още по време на встъпителните й думи за разлика от изслушването на Румяна Желева.

Кристалина  Георгиева оправда очакванията на българския народ, Комисията и правителството, което издигна кандидатурата й. Кандидатката за Еврокомисар бе спокойна и уверена по време на изслушването. В дискусиите, които проведе с повечето депутати на теми, актуални за институцията, тя използваше компетентни примери и умерени коментари от своя страна. Бяха споменати събития като земетресението в Хаити, посочени конкретни цифри за финансовите помощи, които до момента са задвижени от страна на ЕС, както и какви  са предстоящите стъпки, които се очакват. Г-жа Георгиева даде отговор и на въпроса «Каква е равносметката от подобен тип трагедия», с което затвърди нагласата на кКмисията за компетентност и интелегентност, които притежава като качества. Сред най-коментираните теми бяха «ивицата Газа» и народите в Западна Сахара. Кристалина Георгиева успя да даде мнение в дълбочина за тези сериозни въпроси през призмата на познанията и личния опит, които притежава. Говори по теми като координацията в контекста на взаимопомощ между различните институции и проблемите, които ще предстои да решава на поста еврокомисар.

Добър стратегически ход за кандидатурата  й се оказа предложението за хуманитарен  доброволчески корпус. С идеите, които сподели, Кристалина Георгиева  представи и познания относно  разпоредбите в Лисабонския договор. За разлика от предходната ни кандидатура  – Румяна Желева, Кристалина Георгиева не допусна нито фактологически грешки, нито пропусна да отговори на въпросите на депутатите за важни теми, които засягат Комисията и възгледите на ЕС за международна политика. Такъв въпрос беше и предложението за бойни групи в ЕС. Кристалина Георгиева успя да коментира въпроса от гледна точка на кандидатурата си за комисар по «Международно сътрудничество, хуманитарни помощи и реагиране при кризи». Българският кандидат – комисар поясни, че е обсъждала подобни теми и с Баронеса Аштън. Кандидатката ни съобщи, че се е запознала в детайли с проблемите, които й предстои да решава, както и институциите и хората, с които ще работи в тясно сътрудничество.

Всички отговори бяха съобразени  с цялостната политика на ЕС, както и с принципите на хуманитарната помощ, а именно – неутралност, безпристрастност и независимост. Дори отговорите на г-жа Георгиева да предизвикваха реплика от страна на депутатите, се усещаше добрия тон и позитивно отношение към кандидатурата й, както и към професионалното й портфолио до момента. Кандидатката използваше доста умело в коменатарите си по време на изслушването предимството на своя дългогодишен международен пост в отговорна институция. Няколко пъти беше спомената и Световната банка. Благодарение на опита си там, Кристалина Георгиева си позволи да коментира и възможности за съвместно сътрудничество, които да улесняват работата на Комисията и проектите, с които се заема. Заедно със сериозните теми българката успя да намери подходящи моменти да покаже чувство за хумор, което беше прието радушно от аудиторията.

В следствие на добрия тон, конкретните  отговори и компетентно мнение, вече имаме информация за одобрението  на българската ни кандидатура за еврокомисар. Кристалина Георгиева  се оказа отлично попадение на нашето правителство, макар и в резултат на лошия имидж, който си създадохме след провала на бившия ни външен министър Румяна Желева. Г-жа Георгиева успя да изложи мнението си по важни за комисията теми, да предложи адекватни решения и нови идеи за развитието й. Сподели, че има и много теми, за които трябва да се запознае в детайли, но е готова да научи всичко необходимо, за да се справя отлично в работата си. В следствие на тези думи Комисията я аплодира многократно. Финалът, с който българката проговори на френски и даде обещание да научи западния език, е началото на добри отношения между държавата ни и Европейската институция. Потвърждение за това беше отказа на европейския депутат от групата на социалистите и демократите в ЕП – Майкъл Кашман – да й зададе въпрос, който превърна в коментар – депутатът коментира като чест и привилегия възможността да я поздрави за доброто представяне и да й напомни, че очакванията от нея са много, но комисията вярва в нейните възможности. Остава ни да се надяваме, че доброто представяне на Кристалина Георгиева няма да е и последното.

Благодаря Ви за вниманието!

Със здраве!

]]> http://martinna.wordpress.com/2010/02/05/moyat_kometar/feed/ 1 martinna photo-comment