Още нещо за мен и блога

През последните години  блоговете станаха част от живота ми, отнемаха доста често от свободното ми време, а дори понякога и заетото ми Напоследък ги бях занемарила и се извинявам лично на музата си за този грозен факт.

Някои хора не приемат блоговете насериозно, други  просто мислят, че такива неща са безцелно пилеене на времето. И все пак това се оказа интересен маниер да изразявам пред хората начина си на живот, така че да успеят да го видят през моите очи, начина ми на мислене, чувствата, които ме съпътстват в живота. В началото се притеснявах, че това е прекалено лична зона, която не бива да се показва така своеволно пред такава огромна аудитория, но … на първо място блогът ми не е често посещавано комерсиално четиво, и освен това… се научих да отбирам емоциите и да представям ситуацията такава, каквато е …без излишни субективни разкази. Оказва се, че до този сайт достигат само хората, които искат да прочетат нещо, които знаят, че искат да открият нещо. Не претендирам с гениални писателски качества, които да запълват нечие свободно време. Просто искам да чувствам, че моите 2 часа писане са ме накарали да се усмихна накрая или поне да излея чувствата си.

И сега за блога… Започнах една интересна поредица, хрумна ми, и мисля да я продължа.

Блогът се Just Smile;), а продължението му в разкази от време на време ще е Just Live… Tова, което очаквам да се случи, ако имам достатъчно свободно време, муза, интересни преживявания, хубави моменти и добри  приятели е…да споделям всяка интересна частица от ежедневието си. Това, което може да заинтругува дори вас, освен мен самата.

Стига толкова обяснения като за неделя обед! Влизам в действие!