Количеството постове, които изписах през изминалите дни е невероятно, имайки предвид и активността ми през последните 2 години. Е видно и ясно е, че нещо се случи и душата ми крещи да споделя. То лошо и няма. По този повод започнах да си възвръщам и старите навици в Google Reader, Twitter и прочие. Един от любимите блогове днес ми даде идея за размисъл.
Първо видях мисълта им във Facebook: “Всяка нощ, заспивайки, аз умирам и всяка сутрин, събуждайки се, аз се раждам отново” #Махатма Ганди. Така се чувствам от доста време… След това си изтеглих късметче, още една функционалност в блога, която обожавам. Е падна ми се супер късмет, имайки предвид събитията, през които преминавам: “В живота има моменти, когато някой толкова ти липсва, че желанието да се опреш на рамото му запълва всички твои мечти.“
Опитвам се да си обясня защо точно това късметче ми се падна и защо го исках толкова дълго време… Опирах се на тази мечта като удавник за сламка. Изгубих и подминах толкова много други свои мечти само, за да дочакам тази, която сама си тръгна от мен без да ме попита каква е моята мечта и колко съм се борила за нея. Сега не разполагайки с тази мечта, трябва да градя нови или да върна старите си, които бях загърбила.
Днес като сериозен възрастен и рационален човек взех едно бяло листче А4, сгънах го на две и започнах да пиша какво искам. Какво съм искала? Измислих ги до толкова:
1. Като малка мечтаех за своя “червена кола без покрив“.
В това се състоеше мечтата на една млада госпожица, която ходи на детска градина и мисли за порастване. В този период и пушех цигари с баба си, солетени. Сега се опитвам пак да мина на тях.
2. В гимназията участвах в певческия хор. Казваха, че мога да пея. Излизахме на концерти всяка година. Благодарение на Ралица Тончева, моят идол за учител по музика много заобичах пеенето, разгрявката преди това, разпяването по срички и всички останали неща, въртейки се около пианото и разучавайки нова песен. Сега бих искала да се запиша отново на солфеж или просто бих обикаляла от време на време караокета. Жалкото е, че от липса на разгрявка вече пея и доста фалшиво, а преди мооожех…
3. Искам да притежавам хубава къща в центъра на София, разбира се без идеята за реституция. Обожавам онези хубави къщи в малките улички на центъра по Оборище, по Евлоги, по малките пет кьошета…
4. Обожавам да пътувам, с влак, с кола, със самолет. Искам да обиколя всяко местенце, за което някога съм си помисляла. Имам още доста време и възможности. Само остава да си подготвя консистентен график и кой знае малко по-мотивирани спътници за някои от пътешествията.
5. Като малка мечтаех да стана лекар, дори имах своя чанта със слушалки, лекарства и рецепти. До съвсем невръстна и в гимназията си позволявах да инициализирам мечтата в реалност, но госпожата по Биология ми плесна една 5-ца и някак си сама достигнах до това заключение, че няма да ми е това признанието. Въпреки че и до днес меря кръвно безотказно и майка ми винаги ме гледа достолепно, когато си сложа слушалките на врата. Затова пък нещо важно и постижимо би било да се явя на курсовете на Червен кръст. Хубаво е да имаш готовността да спасиш нечий живот.
6. До преди няколко години въртях и трактовка за възможността да политиканствам в общественото пространство. Не е тайна, че в момента мои близки са на високите етажи. по колоарите на Народното събрание. Ясно е и, че заради тях аз политик няма да стана. Но ако в бъдеще имам тази възможност няма да я отхвърля с лека ръка, защото това е важно и бих го направила заради едни глупави патриотични мисли в главата си.
7. Иска ми се да напиша книга. 
Знам, че в главата ми има толкова много истории. Не съм сигурна дали бих била добра за разкази или роман, но съм в състояние да го постигна. Може би някой трябва да ме нарани още малко, че музата да ми влезе до петите и да не се отделя от клавиатурата преди да стигна няколко стотин страници.
8. Искам да стана мъдра. Това може би е едно от най-неизмеримите ми желания ever. Винаги съм го искала и предполагам, че няма и да спра да го искам и след 50 години. Имам силната нужда да преосмислям, анализирам и капитализирам всяка ситуация в живота си. Дано някога мога да генерализирам обективно случващото се с мен и около мен.
9. Искам да отгледам живи и здрави децата си и да се гордеят с мен. Това желание е свързано и с едно друго преди това – да създам семейство.
10. Искам да стана принцеса. 
През изминалите 5 години обиколих няколко двореца в Западна Европа. С всеки следващ бях убедена, че съм живяла в Дворец, че съм обличала тежки рокли и съм седяла в хубава пищна и натруфена спалня някъде там. И сега ми се иска да е така. Уви всички млади принцове вече или са заети или дори са женени. Остава ми да изпълня по горното желание за политиката и да заживея в Резиденция Бояна. Макар и да знам, че там няма да е същото…
11. Искам да се попека на екзотичен плаж. Да, мечтая си за онзи със жълтия пясък, много палми. Не е нужно да има здрави момчета, които да духат с палми. Когато ми стане топло мога да се потопя и във тюркоазените води на някой океан. Представям си Бали, Bora Bora и още много други екзотични места, на които бих отишла с приятелки или с много любим човек, който няма да ми откаже почивката на мечтите ми. 
12. Никога не искам да пропускам женското време, което можем да отделяме с приятелките си.Никога не искам то да си отива. Дори да сме разделени в различни точки по света, искам да правя всичко възможно да запазя онези часове женски смях, които ти дават живот за седмици и месеци напред. Няма да правим Сексът и градът, защото нашите срещи са много по-истински и проникновени за нуждите и разговорите, които развиваме там.
13. Иска да изуча всички романски езици без румънския. В гимназията отдадох 5 години на френския език. Той отдаде много и на мен. Сега двамата се молим един на друг да си върнем знанията, защото аз бях неразумна и го поизоставих. Не се отказвам и от идеята си обаче, да започна да говоря свободно италиански, испански, португалски и френски.
14. Споменах за така важната мечта за докторстването и слушалките. На скоро ми дойде идеята, че мога да я заместя с друга. Отново да притежавам докторска титла, но да бъде на науките и да е издадена не от медицинския, а от Софийския университет. От край време разгъвам локуми успешно, колко му е да се подготвя и с една докторантура. Съвсем рационалното ми и обективно желание е свързано и с възможността да пръскам знание в главите на младите студенти, които оглупяват с всеки изминал ден. Аз имах възможността да вляза в бизнеса на 20 и сега след повече от 5 години имам какво да кажа дори на връстниците си. След още 5 вярвам, че ще има и за какво да ме слушат, че им говоря.
15. Желая с цялото си сърце и душа да ходя на всеки концерт, за който си помисля, че искам да чуя и видя. През последните години не можех да отида на нито един концерт, защото винаги мислех за “по-важните неща” от живота. Оказва се, че това може да е по-важното нещо за мен, а другите неща да са си заминали безвъзвратно. Е, каквото зависи от мен, ще го постигна.
16. Искам да се науча да карам ски. 
Ясно е, че няма да се вихря по пистите, но съжалявам, че не мога да оценя зимата по достоен начин. В това желание бих вкарала и всеки друг спорт, който ще ми донесе удоволствие. Важно е да си възвърна физическата активност, която отново загубих, покрай НЕ ходенето на концерти и пр.
17. Искам да се осмеля да ям Суши. 
Искам да се осмеля и да бъда по-смела по принцип, за да експериментирам не само с храните, а и с хората, и с живота си. Навярно бих довела интересни случки в живота си, ако съм проактивна и смела в тези решения, малките, ежедневните.
Стига толкова, а? Обичам цифрата 7, но само 7 не ми бяха достатъчни. На 11 се спрях и си казах стига и толкова, но някак си исках да пиша още. Въпреки че 11 също е хубаво число. Спомням си, че Максим Бехар беше заложил на него и както винаги при него идеите се развиват добре и на икономическо и на маркетингово ниво. Аз развивам моите идеи на личностно ниво. Ако са сполучливи, ще ми донесат добавена стойност в бъдеще.
Благодаря на Сайтът на Една Жена, че и днес ми дадоха повод за размисъл. Не бих искала да оставам без въпроси и за утрешните дни. Това чувство е хубаво и не бива да го губим. Е това е моят bucket list за днес, току виж стигне до 77, когато натрупам още житейски опит и още мечти.
Със здраве.
