Хайде на джаз! :)

От известно време все имам леки притеснения, че прекалено често седя петък вечер у дома. И въобще отдала съм се на един пенсионерски живот след всеки тежък работен ден. Вярно е, че всеки от нас си скъсва Д-то през седмицата. Нали се борим за насъщния. Вярно е, че искаме да получим удоволетворение от свършената работа и добрите резултати. Понякога обаче всички тези неща пречат на личния живот, този , който трябва да се случва след 21.00ч. Е … време беше. „Казах си СТИГА!“

Миналата седмица без да му мислим много с една добра приятелка, хванахме Програмата и като на ролетка завъртяхме един тур очи. Аз обичам името Social Jazz Club, от доста време ми се мярка пред очите и решихме да пробваме ще се получат ли нещата. Как ви се струва? Елегантен столичен джаз клуб и две девойки на по 20г., на които по би им прилягало да се кълчат в столичната дискотека Sin city например. Е, опитахме и се получи, честно ви казвам! 🙂

Хванахме се ние, пихме по едно кафе и като типични clubbing girls влязохме в голямата зала, оставихме платата си и се настанихме на най-готиния бар точно пред сцената. И двете не знаехме защо сме дали 10 лв. Просто очаквахме с нетърпение. В началото, големият екран, който заслепи очите ни бе доста атрактивен, видях клиповете на песни, които само съм чувала 🙂 Липсваха ни само чипс, пуканки и кола в хартиена бутилка, но ето че дойдоха едни готини коктейлчета, малко миришеха на ушав, но сега това са клубни коктейли, ние сме на 20 може да не разбираме достатъчно от качествен ушав. Е както знаете стана почти полунощ и няколко обикновени момчета се качиха на сцената, за да настроят инструментите и да се започва всичко, за което бяхме там. Не ми се ще да споменавам, че средна възраст в клуба въпросната вечер бе около 40-50г. И някак си се чувствахме странно, не знаехме какво да очакваме ..

Като за начало групата удариха един инструментал. Явно искаха да докажат на себе си и нас в последствие, че музиката е музика винаги със или без текст, това няма значение. Все пак това им бе първо участие във въпросния клуб. Името, написано пред клуба, каза и дошлата след това певица (Криста) – „Unlimited“. Започнаха ни с една песен на Stevie Wonder. С моята приятелка се спогледахме подозрително. Вярно, че инструменталът беше добър, но млада девойка, на нашите години….да пее джаз… и да ни хареса…??? Неее, ама точно да! Въпросната Криста, вокал на групата отвори уста като за всичките им 4-ма музиканти. Момичето се оказа добро, и запя много готини и познати песни, пя и непознати… Но пък хареса ли ти непозната песен, значи …. наистина става. До колкото разбрах, някои от парчетата си бяха техни авторски. Явно не са от скоро заедно като група. Весело стана, когато на втория тур с музика, точно зад гърбовете ни пригласяше Мария Илиева. Още едно доказателство, че групата си я бива 🙂

И така си останахме, докато не приключи представлението 😉 Заключението бе… :

1. Слушайте джаз, ако ви харесва, няма значение на колко сте години!

2. Не сте пенсионери, просто светът се променя и вие заедно с него!

3. Правете това, което ви кара да се чувствате добре! 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s