Обещаният briefing за Русе

Ето ни отново на линия! 🙂

Седя си посред нощ в хотела, свалям снимки като луда. Никога не съм качвала снимки във Facebook с такова желание до сега. Искаше ми се просто, колкото се може повече хора да споделят красивото ми изживяване тук в Русе 🙂

Дойдох с нагласата за скучна командировка с много задачи и малко време. За щастие дори времето ни помогна да се справим с поставените цели в началото, а също така да се насладим и на приятната атмосфера на града. Кога влизаш в Русе си казваш : “ Егати индустриалният град…“. След което минаваш две три пресечки и реалността те заслепява със стари, но така забележителни сгради. Дори само гарата им изглежда величествена. Ако сте ходили в Солун, направете съпоставка с техния кей, пристанището им и ще се досетите за 10-те прилики. Или поне моите асоциации бият натам 🙂 За там, мисля, че време да снимам нямах. Все още шокът преобладаваше.

След което се сблъскваш с малки улички, красиви сгради, не много високи. Сякаш гледаш Пловдив, но не точно. Цяла Виена… Повечето от улиците в центъра са еднопосочни, има доста коли, но лудницата не е чак толкова голяма. Е понякога в това число се включват и румънски бройки. Младите хора преобладават. Особено нощно време. Както всички градове и Русе се е снабдило с модерни дискотеки, stylish кафета, и модерни магазини за дрехи, разбира се.

И сега тръгваме по една от многото им главни улици, малко се объркваш на подобно място. Друго си е една Витошка да има от около 200-300 м. и това е край 🙂 Сградите са в свежи цветове, ниски с готини малки тераси. Останалата част или в момента се реставрират, или се издигат нови на мястото на стари. За съжаление последното такова творение е свързано със събарянето на най-старото кино в Русе, за да се построи мол, р’збиръш ли. По уличките има магазини разбира се, не мога да пропусна да спомена подобно нещо: дрехи, обувки, сувенири, готини кафета, ресторанти. Стигаш до един голям площад и ето снимката от миналия път, за която аз дори не знаех каква е. Въпросният площад се нарича „Площад на свободата“, има голям паметник на дама, която размята разни неща, минах доста пъти от там дори се снимах, но честно казано не обърнах внимание какво точно има в ръцете й.. И все пак разбрах, че това е символът на революционерите в Русе, нещо от сорта на статуята на свободата в Русе. Точно срещу нея се открива Съдебната палата. За това ще излъжа сигурно, но съм чувала, че тази сграда е първата съдебна палата в България. Ако има кой да потвърди казаното, евалата 🙂 Точно преди статуята пък се издига една така страхотна сграда. Сякаш забравяш българите около теб, поглеждаш в така изваяните фигури по края и си представяш една страхотна Виена и ти си там, гледайки замаян. Всъщност не, продължаваме престоя си в Русе, просто гледаме театъра на града, който е на повече от 100 години, а архитектът, „виновен“ за тази постройка си е бил чист австриец.

Разбира се какво е типично български град без някоя готина комунистическа постройка и ето още една интересна история. Виждате снимка от общината на гр. Русе. Кой би повярвал, че градоначалниците са искали сграда във формата на кораб? Е не, ама да. Сградата на сегашната община е била построена с такава идея и донякъде с повечко въображение, виждаме точно това. Вътре стаите и коридорите са по-типично НДК стил. Казвам това, защото лампите, които осветяват коридорите са абсолютно същите 🙂 И все пак, твърди се, че е трябвало от горе да има още етажи, така и не изглежда завършен този кораб.

Ако продължите по въпросната главна и пешеходна улица на име Александровска, ще стигнете до булевард, където са и халите на града. Там не успях да вляза, но доколкото разбрах не съм загубила много. Друго място, което успях да снимам само от разстояние, бе и Пантеона. 2 дена определено не стигат за работа и удоволствия:) Но това не пречи да споделя нещата, които научих. Тази постройка е костница на едни от най-великите ни българи. Звучи като горд факт за наште мили Русенци. Нямам възможност за доста чест контакт с много такива хора, но те винаги си хвалят града, много го обичат. 😉

Следваща стъпка от пътешествието ни бе Университета “ Ангел Кънчев“ – големи коридори, красиви парапети, нови постройки, млади хора.

И се стига до това, от което може би трябваше да почна- големият Дунав. Признавам си до корабчето и до моста не стигнахме, но все пак успях да видя още нещо ново и така грандизно, с доста фериботчета по него.

И разбира се, поради някакви странни причини, аз не мога да кача такива снимки в blog-a, тъй като …. и аз не разбрах точно защо ;(

Но нека поне продължа разказа си:

================================

Успях да вечерям на терасата на готин Irish Pub, докато гледам залеза в Русе.

Две прекрасни вечери след изтощителни дни по различни срещи. Определено съм доволна. Задоволих любопиството на странстващ пътник. Отдавна не се бях наслаждавала така на пътувания. Не е имало екстремни преживявания, просто магическа атмосфера те връхлита. Другото обяснение за това би могло да бъде многото слънце, което ни посрещна в Русе, в сравнение с последните дни в София. И това е вариант, признавам си.

Дай Боже да ви разказвам за още красиви места в бъдеще 🙂

Със здраве 😉

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s