Един необичаен четвъртък

Това време няма да спре да ни разиграва скоро. Тази сутрин слънцето и хубавите звуци, които идваха от терасата пак ме излъгаха. Една от малкото сутрини, в които първо излизам да подишам въздух на терасата, вместо да изпия бързо дневната доза кафе и да потегля по задачи. Не, аз си поех дълбоко въздух и си гледах в нищото на терасата. Сякаш можеш да видиш нещо много интересно в един от много квартали на София. Умряла тишина, малко птички, слънце, което огрява панелките. Може би беше просто внушение, но тези дъждове сякаш бяха отмили поне малко от цялата тази мръсотия и смрад в нашата мила столица. Както си му е реда, влязох, за да се мине през останалите ординарни задължения. В такива моменти много ме е яд, че не живея сред природата или поне в къща с много зеленина около й.

Вече четвърти ден върша почти едно и също. Тази сутрин също не избягах от традицията – късна сутрин, чаша кафе, включвам компютъра, за да проверя служебната поща /разбира се за подобно нещо си казвам всяка сутрин, че не бива да ми отнема повече от 15-20 мин./. Разбира се, че след тези последователни действия се започва едно велико разпиляване: или ще щракам хаотично между музикалните канали, или просто ще почна да си пиша твърде много служебни мейли или просто ще гледам в нищото.Това с музикалните канали е свързано с желанието ми да се намери нещо приятно и мелодично за постоянно слушане. Не че успях да открия такова, но поне вече мога да се похваля със завидмни познания в пролетните ТВ настроения, знам най-новите хитове за април, както и какви са тенденциите за цветовете пролет-лято.

И все пак горе заглавието си остава „един необичаен четвъртък”. Стана обед и помрача. Ето че настроението се менеше, но чие настроение, та аз съм завидно безлично настроена от самото начало на сутринта. Явно някой се намеси в моите лирични отношения с времето, че даже закапа и дъждец. Всъщност никой не може да е сигурен кое настроение влияе на времето. Сигурна бях, обаче, че този дъжд някак си преобръща безличието ми. Гледайки мрака, който се задава през прозореца се замисляш за много неща. Не, не съм мислила за чудесата на живота или как да спасим света от глобалното затопляне, но просто мислиш за себе си. В случая момента не беше особено подходящ, продължава да не е. Та аз съм в сесия, трябва да съм спокойна, концентрирана и отдадена на учебника, който и сега продължава жално да ме гледа от леглото. Разбира се като в драматичен филм аз започвам да си чопля по мозъка точно в това дъждовно и задушевно време. Дори не знам какво точно си чопля, просто мисли, които хвърчат от дясното към лявото полукълбо/ нали само две бяха, а щях да ставам лекар за Бога…/.

Всъщност знаете ли защо е необичаен този въпросен четвъртък, не е ничий празник, или поне не е обвързан с мои празници. Не съм открила нищо гениално. Денят е просто делничен, аз останах до по-късно в леглото, не станах като потресена заради алармата на телефона. Не бях в 10 в офиса с голям лист задачи, просто си останах у нас, защото е сесия. Моята сесия. И сега какво? Очаква се от мен да остана спокойна, хладнокръвна, да чета до несвяст и да си взема отлично изпитите и всички да се гордеят с мен. Ако кажа, че не ми пука дали нещо ще се промени? Майка ми би ме изгледала странно и би попитала „Какво ти става?” с тон сякаш ….За Бога на колко си, чуваш ли се какво говориш? Да на 20 съм и някак си не ги усещам всички тези неща…сигурно знаете песента на Kansas Dust in the wind , сами ще разберете как се чувствам. Безцелна и в същото време търсеща? Ама какво? 🙂

Дали да не обява и аз един конкурс. Търся нещо. Който отгатне какво търся…печели моята благодарност и от мен да мине, ще подаря играчка от естествена кожа, по избор от тук . Те дори си имат имена за разлика от моите играчки, никога не съм кръщавала малките плюшковци, а и подобни рядко се задържаха на времето у нас 🙂

Поставен е конкурса. Чакаме участниците 🙂

Със здраве…

Advertisements

One thought on “Един необичаен четвъртък

  1. Оооооооооо, умряла тишина… Плащещо. Както и пясъкът във вятъра. Нищо, че всички ние сме тоя пясък. Като се знам… не е чудно, че се плаша.

    Каракй, ептък е и моят коментар е доста неориентиран. Очаквайте адекватно включване след Великден – седмицата за спане 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s