Най-интересен е краят…

Тежък изпитно-сесиен ден.

След една освежаваща и незаслужена петица, малко весели приказки с колегите и разходка из съботна София, сега слушам нощния вятър, някое улично куче и куп други неща. Когато съм най-изморена все намирам да оправя и някой друг служебен анганжимент. Тази вечер не пропуснах да оправя някоя друга office забравка, а уж съм в сесия, уж съм в отпуск и такааааа:

Действам като служебна стихия в събота вечер. Един приятел ми разказва за някаква сръбска песен, тъй като аз не съм от най-големите фенове на сръбския се наложи да се стигне и до превод 🙂

Е знаете, когато човек прави 10 неща едновременно, едното дори да го прави, е на автопилот. Съответно моят приятел продължи да ми разказва и превежда песента. Докато накрая не каза нещо познато, а аз го прекъснах с : „Не спирай, най-интересен е краят!”

Ей тогава вярвате ли, нещо ме удари някъде от вътре. Как така най-интересен е краят? И това го казвам аз точно в момента, в който работя в 11ч. през нощта, мисля си за следващия ми изпит, който е на връх Цветница т.е. утре, след няма и един ден от предходния. Мисля за това какво да отговоря на мигащите прозорчета в стартовата лента. За още куп неща, които те очакват другата седмица, следващата година. И ето че идва идеята, защо мислиш за края? Та той може да е толкова скучен и безинтересен при условие, че ти се опитваш да свършиш всичко, което ти е на главата по средата на времето, което ти се предоставя от живота. Винаги искаме да изпреварим времето, събитията, модата, съседката. И какво от това? Нима това ще промени нещо? Краят на нещо е винаги там, където трябва да бъде. В единия случай ще е интересен, в другия просто ще е край.

В конкретния случай въпросната сръбска песен завършваше с началото:

„в света има едно царство и негов цар е другарство”

Моят приятел може би искаше да ми каже едно, аз помислих за друго.

В крайна сметка дали в царството на нашия свят царува цар Другарство. Това не знам, но се надявам утре и останалите дни да имам време да помисля и над това. Твърде много задачи искам да завърша, твърде много планове си поставям. А времето въпреки и неопределено е точно пред мен. Може би има край, може би вече съм минала средата. Какво се очаква в този случай от мен? Аз не искам повече да бъда подвластна на този безумен кръговрат, който те отдалечава от красивото начало, неочаквания край и плавното развитие на нещата около мен самата. Ще опитам да го променя, или поне частица от него….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s