Ваканцията с предизвестен край

Покрай празниците хората доста си починаха, видяха се с роднини 😉

Аз бях леко притисната от няколко анганжимента, които смутиха приятните празници. Преди и след Великден с по няколко изпита в ръка, все пак успях да намеря време и за хубавите мигове през изминалата почивна седмица 🙂

Прекарах Великден в едно голямо суетене покрай кръщенето на малката ми братовчедка. Хубав празник, съчетан с много емоции, подаръци, малко искрен плач, и спокойствие на чист въздух. Успях да й се нарадвам до толкова, че ми се плачеше, качвайки се в колата на връщане. Наминах и през доброто старо село, за да видя тазгодишните малки непослушници:

Дори старите приятели по селски не можаха да ме изкарат за по едно кафе. Просто исках да усетя чистия въздух, да погледам сивото небе, въпреки че очаквах да бъде друго. Успях да чуя тишината, за която чакам може би повече от година. Да си помисля за неща, за които иначе не остава време. Не, че открих и решение на проблемите или отговори на въпросите. Просто дишах заедно с тишината, това успокояваше и криеше в себе си надежда, някъде там в края на сивото. Надежда, от която имах нужда толкова силно.

Това, съчетано и с много път дава абсолютна възможност за прочистване от ежедневието на макс. За два дни се почувствах като пистов състезател или просто шофьорче. И все пак чувството си го бива. Въпреки скромния ми опит, нещата минаха благополучно, имайки предвид навигатора до себе си, черната станция в задно дясно и знаците на пътя. Успях да бъда коректна към КАТ, към тези, които бяха срещу мен и зад мен, но не винаги това важеше и за тях.

И кратката ваканция свърши още преди въобще да са започвали празници…

За втори път ми се случва да не знам защо влизам по Цариградско, гледам табелата София, рядко осветените лампи и продължавам напред. Виждаш още десетки коли, които пъплят като хлебарки, разпределят се по различните улици, отиват към малките си кутийки, наречени апартаменти и продължават сивото ежедневие, както ни е отредено на всички столичани. Никой не ме подкупва дори, за да стоя и да тровя дробовете си, да тровя нервите си от лошо възпитани хора и куп други глупости, и все пак аз оставам столичанка и по душа и по документи.

София се превръща в една малка небивалица. Мечта за провинцията и малко проклятие за живущите в нея самата. Сякаш влизаш в град със собствени атмосфера и въздух. Цветът около теб се променя когато наближиш. Сякаш смогът те засмуква, а дори не го усещаш, докато престоят ти в града не започне да тежи така силно на гърдите ти, че отчаяно да търсиш възможности за отмора. Всичката тази динамика е сладка, младите я харесват и въпреки това аз започнах да изпитвам силна нужда за чист въздух, песен на птичка, на птички, и зелено, което да покрива целия ти поглед като се озърташ наоколо си. Преди така да бленувах за тази динамика. Спомням си преди време като ходех по интервюта за работа, бях така горда и си го повтарях и си вярвах, че динамиката е живота ми, че обичам напрежението. Сега живея с него, защото това е модернистичния 21-век /неокласиката/, но все повече започва да ми харесва уикенда в планината, свободни в някое затънтено, отдалечено място и с душа, която се впива в теб и спираш да мислиш за себе си. Като това място например:

Извода?

Няма извод, цели 10 дни се опитвах да започна три теми, но най-накрая се превърнаха в една 🙂 Гледам всичките тези снимки и се опитвам да продължа да живея в тон със зелената картина, но първият работен ден дойде и ни изблъска рязко и жестоко от подобни мисли. Вдишах като бебе първа глътка въздух на София, на онова работното чувство, влязох в трафика, поех ежедневната доза напрежение и включвам на 5-та. А вие?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s