Вторник сутрин- юлска сутрин….

„Джулая (или нечленувано Джулай, по името на известната песен на Юрая Хийп от 1971 година, July Morning) е най-традиционният хипи празник в България, възникнал във Варна в края на 70-те години на миналия век. Джулай на английски означава юли. Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.

Джулаят е уникален за България, поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други европейски страни. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за тях. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи-движение в България.

Някои твърдят, че идеята е загубила своето първоначално значение с времето. Както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват.

Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от „старите хипари“ решават да започнат да честват Ивнинга (от July Evening), като се събират в с. Варвара на 31 юли.

Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.“

Wikipedia добре са си го казали. Благодарим им за думите, аз лично това за първи път го прочетох в този му вид.

 В рамките на няколко дни пропуснах да кажа „да“ на две предложения за въпросното събитие. Причини бол…а вие ще уважите ли това бягство от „оковите на големия град“ или ще се скриете в апартамента като мен, сгушени във възглавницата и мислейки за поредния безсмислен делник…. Защо е толкова трудно да се отскубнеш поне за малко от смога и това непрестанно браждене във въздуха…било то дори вторник сутрин…без някой да разбере…Времето не може да спре за няколко часа, не може да се качиш на Копитото и да гледаш как цяла София я огряват малки струйки светлина. Как умореният град се буди…..

Защо по дяволите не може…? Дали това безсилие се дължи на самите нас, на самата мен, дали вината е в града, в хората или просто си внушавам, защото така е по-лесно…?

 И все пак утре е 1-ви юли, т.е. преди няколко минути той дойде…. Честито на печелившите и весело на празнуващите. Денят ще е топъл…

 Пазете се!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s