Една дълга история с много продължения (част 1)

27.07.2008

Вчера. Събота, събудиха ме рано! Това беше първият ми почивен ден! Дългоочакваната отпуска! Седнах в просъницата си на масата. Разбира с, кафето вече беше приготвено. Имаше и приятно ухаеща закуска. Майка ми отново се бе постарала – бутерки по домашно му. Въпреки сънената утрин претърпях критиката за закъснението от миналата нощ. Някои навици не се променят дори обстоятелствата вече да са различни.

Е, вече бе време да приключа с приготовленията, да взема багажа и да отпътувам . Кроях този план вече няколко седмици. Ако скоро не тръгнех нямаше сама на себе си да повярвам колко многообразна програма ме чака!

След няколко часа вече бях на автогарата – с куфар под ръка, две женски списания и двама млади спътници. Родителите ни чакаха отстрани. Автобусът тръгна навреме. Няма да споменавам съботните задръствания в лятна София. Бате Бойко му се е доработило по юлско. В това лошо няма, разбира се! Излязохме от града сравнително бързо и безболезнено. Минавайки табелата София не изпитах почти нищо. Все още имах силна нужда от кафе, което да ме събуди. Вкопчих се в розовия “Cosmopolitan” с надеждата да прочета нещо, някоя клюка, или “как да задоволиш прищявките на гаджето” и пр. В повечето случаи, когато пътувам, обичам да се взирам в гледката. Този ден не се загледах и за миг в последните светофари на Цариградско, нито в остатъците от КАТ-сградите. Чувствах силна психическа умора. Зарових се в списанието. Малко по-късно започна и филм. Все пак пътят щеше да трае близо 5 часа.

Днес, ден след пътуването, ми коства усилие да се сетя кой беше филма. Гледах го по default. Оставих списанието по време на кратката почивка. Спряхме точно след като филмът свърши. Така силно исках да си взема кафе и да запаля цигара, но реших, че няма да има време за толкова, а и бяхме спрели на бензиностанция. Пих една студена вода и пътуването продължи. Може би вече е време да споделя, че пътувах към село, но автобусът щеше да спре в Сливен. Там една весела “пампайска” група ни очакваше – семейната думичка за сладури 🙂 . По време на втория филм се отпуснах напълно, дори заспах за кратко. Липсваше ми сън. Събудиха ме непосредствено преди входа на Сливен. Посрещнаха ни дори с балони. Една малка госпожица се усмихваше чаровно и се радваше на присъствието ни!

Прекарахме следобеда в сладки приказки, вкусен обед и един наистина отмарящ сън до късна вечер. Отдавна не ми се бе случвало да легна безгрижно към 16,00ч., да затворя очи, да не мисля за работа, да не мисля за нищо натоварващо и просто да заспя. Сънят ми бе дълбок. Не сънувах. Рядко го и правя. Но си починах. Целият ден сякаш бе изпълнен от съня ми с малки пресекулки.

Вечерта за по-малко от час се добрахме до крайната цел /с. Лозенец/. Баба ни очакваше с голямо нетърпение. Беше грижливо приготвила гозба за всичн ни. Освен това си приключваше всички ежедневни задължения, такива, които има всеки възрастен човек в една селска къща.

След обилната вечеря се запътихме към къщата. Как обичам да спя на селооо! Знаете онези големи легла с меки дюшеци. Сякаш потъваш в облак всяка нощ. И той си е единствено и само за теб. Прекарах една спокойна нощ в Югоизточна България. В село. На чист въздух. Под звуците на добрия ми приятел щуреца. Съжалавям, но все забравям името му. Но за приятелството това не е проблем, все пак той ме следва почти навсякъде: седи под прозореца ми у дома в София, идва с мен на разходка около София и на още куп други места.

Сутринта се събудих трудно, но отдавна не е било заради кукуригането на петел. Не това не е глупавата мелодийка на нечий Siemens. Това беше нашият петел. Пееше гордо. Поизпънах се. Всички в къщата вече бяха станали. Малките “пампайци” караха колела “сред село”, малката госпожица закусваще, а баба и дядо вече действаха по задачи. Изпих едно кафе. Дори в отпуската този навик не остава на заден план А и какво по-хубаво от слънцето, което те грее, ти надигаш безгрижно чашата. Виждаш малките облачета в небето, виждаш как всичко е толкова спокойно. Времето върви, а дори не го усещаш. Бях посъветвана да покажа малко присъствие в селото. Не може внучката, която учи Висше, която работи, печели сама пари, да не се покаже на главната улица. Трябваше да се усмихна, да поздравя бабите и да ме разпитат как съм, как са нашите, има ли нещо ново, някоя клюка.

Не го обичам този селски маниер, старите хора го възприемат за нормално, а мен ме дразни. За да не се ядосам, реших да го приема с насмешка. Сложих големите слънчеви очила. Завих косата си на опашка. Но не забравих и шапката с козирката. Излязох на разходка с малката госпожица до “центъра”, който е едно читалище, площада пред него, от едната му страна кметството, от другата кръчмата. Няма значение, че се намира на една пряка от къщата ни… 🙂

Поздравиха ни няколко баби, излезли на обеден конушмак. Стигнахме доста бързо до крайната цел. Единственото, което оставаше, беше да седна в селската кръчма и да изпия показно едно кафе. Хубавото беше, че изпитвах нужда от кофеин, а и кафето им ставаше. Имах компания със себе си. Настанихме се на старите маси. Въпреки шумната агитка клюкарки около нас, си личеше, че селото е пусто. В други години по това време на същото място имаше деца, колела, чуваха се викове, играехме. Всеки копнееш за 3-те месеца ваканция, които предстоят, за тайните места, които имахме, за хората, с които излизахме. Беше красиво, по детски чисто. Вечер всеки от нас заспиваше с мисълта за утре, за новите приключения, новите срещи, добре познатата тайфа.

В крайна сметка сега стоях на същото място, пиех кафето си, спомнях си любимо, но вече минало време. Центърът бе пуст. Зад дърветата и по пейките нямаше жадни за игра деца. Само от време на време забелязваш някоя кола или групичка от роми да минат по улицата. Стана ми мъчно, усетих тъга, носталгия за това време. Нима бяха минали толкова година, че сега се връщах, за няколко дни, след което отново превключвам на урбанистична вълна. Отново влизам в Софийските задръствания. Отново започвам с непрестанните телефонни разговори и досадно размяна на десетки е-mails. Това е неизбежно, но ще почака. Сега ще се насладя на 2 седмици – време, което измислих и планирах инстинктивно. Планът за отпуската, която предстои бе измислен напълно по аматьорски, но колежката ми сподели, че благородно ми завижда за програмата. Не мога да кажа, че вярвам в съдбата, случайностите или каквото и да било, но тук плановете ми за почивка се подредиха добреее. В момента продължавам да участвам в Етап 1- селски туризъм. Този период включва- излежаване, гледане на TV без кабелна или сателит, да чуваш звуците на село и да изпитваш удоволствие от тях, да няма нет, да няма коли, задръствания, да ги няма онези гадни мисли, които ме преследват понякога. Сега лежейки в леглото, в понеделник, без да съм в офиса и да мисля, за каквото и да било се чувствам спокойна. Знам, че няма да трае дълго, но е моето време. Днес в спокойствието си се отдадох и на консервна дейност. Сетих се за доброто старо време, когато участвах в направата на зимнината. Готино е да се похвалиш, че си вземал участие в такова нещо. Дори в рамките на тези 3-4 дни съм била полезна малко. Иначе съм от тези, които по-често консумират, а не участват в производството. В последно време нямам време за нищо, та дори не участвам и в консумацията у дома. Отдала съм се предимно на готова храна или просто ядене по заведенията. Почти не ям в къщи, камо ли готвено. Това донякъде не е добре, но обстоятелствата предполагат такъв начин на живот.

В това време, с тишината около себе си изпитвам нужда от една силна прегръдка. Бих се почувствала истински щастлива.

Страниците на дневника с мен са много, но Етап 1 е към своя край, а аз казах всичко, което имах да казвам до сега. Очаквам пътуването до Варна в този момент с леко любопитство и неприпрян интерес. Следващите 3-4 дни от моето пътешествие….

Обещавам да броя километрите до края на отпуската. Това е! За сега….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s