Една дълга история с много продължения (част 3)

31.07.2008

Втори ден се излагам на горещото слънце. Втори ден имам пясък навсякъде по себе си.

Моята приятелка ме посрещна много мило. Намислила е страхотна програма, за да прекараме весело идните дни. Чувствам се прекрасно. Обичам града с малките му изключения: луд трафик, странни туристи, разнородната музика, ширеща се по главните улици. НЕ искам да живея тук, но просто ми допада атмосферата, когато си отмаряш 3-4 дни от софийската обстановка. Сякаш съм на място, където гледам трафика и не ми пука, защото за никъде не бързам. Виждам заблудените туристи и не ме дразнят, просто защото и аз самата съм такава. Почти невидима за хората, които са от града. Може би някои от Вас си мечтаят да се почувстват така и в София, но работата и хилядите задължения, отговорности не позволяват това. Така е. Не можеш да бъдеш невидим в собствения си град. Винаги изниква нещо, което да попречи да придобиеш Каспърски афинитет :).

Сега с мокра коса и изморена лежа в леглото и пиша. Котато ръката ти се движи по хартиен носител усещането определено е друго. Единствено набирането на текста след това е тегаво. Но сега предстоят други по-приятни неща: разходка във Варненските молове, цирк Балнакси, дни на бразилската култура и още плаж. Гърбът ми до още два дни няма да е и червен! 

За нови истории по-късно, сега ще поспя!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s