Една дълга история с много продължения (част 4)

12.08.2009г.

Включвам се малко късно с продължение на пътеписа. Наистина разходките бяха много. Но нека не пропускам моменти и да се върна във Варна. В интерес на истината не стигнах до цирк Балкански. Продължихме разходките по молове. Нещо интересно и смущаващо. Варна е претъпкана от търговски центрове. Най-малоумното в цялата история е, че два от новопостроените гиганти са в един и същи квартал на две пресечки разстояние. В момента на около 2-3 км. От тях се строи нов мол, а в плана на града са предвидени да станат общо 6. Ето ме и след една от обиколките в най-големия мол, както сами може да видите нямам торби в ръцете си 🙂

Харесвам града, но тези постройки твърде много го оприличават на София. Освен това през сезона по улиците е истински ад. Регистрации на коли, от където се сетиш, объркано се лутат из градските пътни артерии, други варненски шофьори гледат злобно, набиват спирачки или нещо сходно. Морската градина си е същата, както и преди години. Успях да мерна я за една вечер, но за втори път пък присъствах и на изложбата „360 градуса България”. Бях и на фестивала на занаятите. Имаше една готина група, която свиреше нещо в стил етно. Не успях да послушам много, но беше добро. Последва и дискотека на плажната ивица. Не можеш да си позволиш да отидеш във Варна, дори и за малко и да не се гмурнеш в нощния живот. Старите хора на това му казват кощунство.

Съответно ретро парти бе избраната от нас дестинация. Клуб „CopaCabannaне показва кой знае колко стил, но причината за това може да са били както млади лица, бутащи се безразборно, натоварените сервитиьорки, или просто умората ни след плажа. Все пак музиката си я биваше, не е като да сме стояли безучастно в лудницата на плажа под палмите.

Беше може би вече 4ч. сутринта, когато наистина твърдо решени се запътихме към колата Защо ли? Вярно е, че беше ранна съботна сутрин, но това е първо лято от доста години насам, в което ставам рано за плаж. Съответно в 9.00ч. вече бяхме на крака, за да успеем да се нарадваме на сутрешното слънце. Последния ден на плажа беше съпътстван с много вятър, вълни, както и делфини в далечината. Успях да се порадва и тази година на този невероятен звук- обожавам как вълните заливат шумно и палаво брега.

Сякаш галят и в същното време се заканват на нещо или някото. Вятърът сладко заглушава разговорите, които се въртят около теб. Сякаш оставаш сам с морето, слънцето и си говорите безмълвно. Ставаш участник в тази сцена, стъпвайки на мокрия пясък. Пръстите ти се покриват от финния пясък, а водата просто те залива.

Виждаш хоризонта и онези малки облачета по небето, които стоят като за цвят.

Грациозни движения отвличат вниманието ти за момент. Делфини подскачат над водата. Може би си играят. За кратко пожелавам да бъда на тяхно място, но само като си помисля в какво се състоят плувните им умения, бързо се отказвам.

След още няколко часа вече съм на автогарата. Задавам ужасно тъпия въпрос на шофьора спират ли на Плиска. Той ме поглежда жално и ми препоръчва да си купя карта на София. Отдавна не се бях чувствала така тъпо заблудена. Рядко пътувам през Северна България. По навик знам, че влизам в София през Цариградско, но съответно точно този път малко се отплеснах. Въпреки, че не се бия в гърдите за софийски корени, това не означава, че не познавам града добре. Напротив, ориентирам се доста добре. След 6 часа път вече съм леко отегчена. Табелата „София”някак ме зарадва. Цяла седмица вече отсъствам. Нямам интернет, рядко гледам новини. Сякаш бях избягала от света. Усещам мръсотията, малката бъркотия, която се увеличава с всеки изминал светофар. Тъмно, мрачно, точно, както аз я познавам добре. Прибрах се на бързо. Имах си посрещачи, заспах почти веднага след душа, който взех у дома, последван от малко приказки по повод пътуването и проверка на пощата.

Неделята за сметка на това беше дълъг ден. Течеше подготовка за следващото пътуване. Всички бяха изнервени. Срещата с любим човек ме спаси от тази обстановка. Денят приключи с красивата гледка от нощна София. Нещо което винаги съм обичала да съзерцавам.

To be continued

……………

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s