Една дълга история с много продължения (част 5)

5.59ч. понеделник 04.08.2008г.

Рядко отварям очи толкова рано сутрин. Знаех си, че в 4.00ч трябва да сме станали, за да минем границата по-рано. Явно плановете бяха променени, алармата се включи точно в 6.00ч. Станах бързо. Сутрешното освежаване не включваше кафе, което малко забави и събуждането ми. Донякъде се радвам, че не се качих и зад волана. Нямаше да се чувствам спокойна. Семейството ми бе с мен, а пътят непознат. В 7.00ч. вече бяхме на път. За по-малко от час и половина достигнахме и границата. Винаги те гледат странно. Сякаш нямаш право да отидеш на почивка, разходка.

Първа дестинация, след като вече бяхме на Македонска земя беше Осоговския манастир- красив, високо в планината, реставрират го. Има интересни идеи. Одобравям го за пикник, въпреки многото завои, докато се качиш до горе. Направихме няколко снимки, разгледахме планините, хапнахме малко и хоп пак на пътя.

Обратно по острите завои се върнаххме на пътя за Скопие. Аз заспах точно на входа на града. Но май не изпуснах нищо. За наше голямо съжаление градът не е нищо особено. Успяхме да влезем в една от големите им праволсавни църкви „Св. Климент Охридски”.

Църквата е сравнително нова. Може би е строена в ранните 90 години на миналия 20 век. От вътре леко наподобява „ Ал. Невски”. Красива е часовниковата кула в двора на църквата. Леко нестандартно за нашите цървки.

Друго, което ни озадачи бе, че един поп водеше свободно литургия без Библия в ръцете си, обясняваше как трябва да се осланяме на Господ, че ако имаме въпроси Божиите храмове и служители са местата, на които можем да открием отговорите. За съжаление не разбирах всичко, това е и причината да не мога да предам точно думите му. С майка ми леко се зачудихме, даже първата реакция бе да проверим дали това наистина е православна църква. Но да беше. Явно на отецът са му дошли тези думи в изблик на дадена емоция или просто въпрос възникнал при разговор с някой от посетителите. Не ни трябваше много, докато стигнем до главната улица на града.

Явно всичко важно, до което трябва да се добереш ти отнема не повече от 20-30 минути пеша. Забравям да добавя, че по време на настаняването ни в хотела и търсенето му, получихме навигатроска помощ от няколко човека. Въпреки заключението, че не познават града си, че няма табели по улиците, остава и едно друго впечатление: „ Не се правеха на интересни, защото сме българи, просто любезно ни упътиха.” Е няма значение, че ни въртяха около 20 минути на самата улица, на която трябваше да идем. Това важи и за повечето обслужващ персонал- много любезни и услужливи. Наши приятели македонци споделиха и защо се получава точно така. В България и в частност София на почти всеки втори магазин по Графа и Витошка пише: „ Търсим продавачка”, явно наистина си имаме проблеми с такива специалисти. Е, в Македония ситуацията е малко по-различна, там любезните продавачи си търсят купувачи. Тук оставям на Вас да размислите. 🙂

Нека се върна на обиколката на Скопско ( така се казва и бирата им, която е леко ужасна). Имахме среща с въпросните приятели на моста на центъра.

Река Вардар разделя града на две части. На времето е била и фиктивна граница между македонската и албанската част на града, когато е имало размирици. Въпреки, че сега няма проблеми, македонците рядко прекрачват моста след 16.00ч. Тогава албанците затвярят магазини(дюкяни), за да се молят. Останахме за вечерта в Македонската част. Нямах търпение да разгледам магазините. Все пак исках да знам каква е разликата. Имат една сграда, в която са наблъскани всички големи марки като магазини. Сравнително лъскаво е, но не точно както нашите молове. Влязохме и в един търговски пазар, където пък беше все едно пазаруваш на градски пазар в София. По главната улица минаваш и през очертанията на къщата на майка Тереза, която вече не съществува като постройка. Има и неин паметник наблизо.

Очевидно е, че доста от албанците се разхождат вечер по центъра, но друго, което се набива на очи освен жените с фереджета са и множеството просяци, предимно роми, лежащи по улиците, децата им се въргалят в тревата, пият от маркучите, които напояват градинките. Гледката не е приятна. Като цяло първата и последната вечер в Скопие завърши с пица и сладолед. Ако имате интерес към града, може да отделите само един ден. И между другото и сладоледът им не е нищо особено. За втората сутрин си оставихме „Кале”-то (крепост в албанската част), както и чершията, където е и Стария град. Температурата в Македония са малко по-високи от нашите в България. С нашето пътуване по стечение на обстоятелствата уцелихме най-топлата седмица. Сутринта около 9.00ч. бяхме вече готови да разглеждаме „Кале”-то.

Всичко е възстановено скоро. Личи си, и леко дразни, защото повечето от нашите културни или исторически паметници са оставени автентични. Всичко това говори много. В Скопие няма много за виждане. Може би една от причините за това е земетресението в града през 60-те години. Столицата е била почти унищожена. Налага се градът да бъде преустроен на ново . Та освен трева и малко каменни стени „ Кале”-то не е нищо особено.

От там доста ясно може да се види и големият метален кръст, построен на хълма на града. Цялостната идея е, че кръстът пази града. Нощем се осветява. А от 1-ви Август вече има и активен лифт до горе.

Следващата спирка – Чаршията. Всъщност виждайки, калдаръмените улички, сградите в старинен стил, се усмихвам в знак на одобрение малко преди да чуя шумните разговори на мъже седнали пред някой магазин. Личи си, че нито търсят нещо, нито продават. Минавайки с фотоапарат покрай тях те поглеждат объркано и отново се включват в оживения разговор. Малките улички не са много чисти. Това, което най-много се среща са златарски студия, магазини за обувки и дрехи, както разбира се и автентичните им места за хранене с плескавица и пр. Там вече беше около 11.00ч. Беше топло. Мисля, че успяхме да се промушим през всички малки улички, но тази чаршия леко ме отврати. Споделих с нашите, че ми прилича на турски битак, а те се засмяха. „Тук договарянето за цената не вървяло”

Включихме климатика и потеглихме към Охрид. Времето не позволяваше словоохотливи разходки в Скопие, а и ние вече бяхме разгледали всичко: църкви, правителството, народното събрание, паркове, исторически паметници и др.

Македония е пълна с планини. Повечето са масивни, високи и зелени. Пътят Скопие- Охрид е само от завои. Не може да се спи 🙂 Няма и магистрала. Използвахме такава само до Скопие. Изнервящо е как през всеки 20 км има станция за плащане. Даааам, в Македония да пътуваш по магистралата е платена услуга, а те както по нашенски са я направили и неудобна. Патарина се казва станцията, където спираш и плащаш. Преди да влезем в Охрид отбихме в още едно курортно градче около езерото- Струга. Това е и родното място на братя Миладинови.

За съжаление стигнахме само до плажната ивица, по картата на града не успяхме да открием къде се намира къщата им.

….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s