Невестулки по Шопско

Историята, която днес разказвам е с лична насоченост и то гражданска. По принцип не съм фен на такива изявления по блоговете, но възмущението ми стигна краен предел и бих желала да го споделя с Вас читателите.

Заглавието на поста е повлияно от две конкретни прояви и едно изказване, на трима интересни персонажи, за които ще Ви разкажа.

Преди около 2 седмици ми се наложи да посетя две флегматични дами в една от общините в София по покрайнините.  Предполагам се досещате, онези жени, които се мислят за важни, че работят в институция като община Долно нанагорнище, които пишат служебни бележки на ръка и нямат компютър на бюрото си. Същите, които преди няколко години се присъединиха към голямото семейство на Софиянци, защото чичковци с дебели вратове откриха нова мания да строят замъци по селата. Същите две лелки бяха силно възмутени, че един човек искаше да си подаде документи за Софийско местожителство. И как така… той можел, искаха да ни излъжат с процедурата, искаха да ни обяснят с настъпателен тон и компетентен поглед, че : „Прекалено много станахМЕ Софиянци в последно време“.

Милите дами не се усетиха, че говорят с нас, тези които имаме възможност да говорим пред обществото, да подадем и жалба за дискриминация и за спиране на абсолютно законова процедура. Те не разбраха, че ако ни бъдат полезни, свършим работа и пр. сега няма да говоря с принизение за особите им, че няма да има подадена жалба към тях и съответно темата за Дискриминация ще остане някъде там в мръсния въздух на града.

С лошо чувство, негативни емоции и един загубен ден останахме след тази среща.

Преди около седмица обаче, една случка ми напомни за тях. Предполагам всеки от Вас е гледал новия формат на „Здравей България“ – хумористично токшоу в ранната сутрин – Лора и Милен се правят на шутове, а на теб, когато ти се спи, ти е все тая. За въпросния ден гост беше Иван Ласкин, по случай рожденния си ден. Разговорът по незнайно какви пътища тръгна към българските съседски начала.  Та г-н Ласкин употреби един така значим израз за мен, който може би много често ще употребявам и занапред: „Съседите в България се гледат като невестулки“. Преглътнах с усмивка кафето си и се разсмях. Толкова беше прав. Озадачи ме с този коментар. Явно му се е случвало да му гледат в паницата, а и предполагам не толкова рядко. Сетих се за двете лъжливи невестулки от предишната случка и реших, че нещата явно са така.

Но днес възмущението ми вдигна предела си. Повярвах, че лудите вървят по улицата, че няма адекватни хора, с които културно да обсъдиш дори конфликтна ситуация. Всички скачат на бой и треперят от яд, когато не им слезеш на нивото на простащината.

Тази сутрин за малко да бъда пребита от мъж на средна възраст пред целия блок, където работя, при това адвокат. Причината беше чисто съседска – каране пред паркинга. Но не разбирам защо този „образован“ и силно се надявам някога да е бил и „възпитаван“ мъж ми тръшка вратата на колата, псува ме, руга ме. Тича след колата ми, за да ме предупреди “ ще ти счупя главата“. След като се върнах, за да си отида на работа, както си му е реда, той продължи с отвратително отношение. Нарече ме тъпачка. Раздруса ме добре, защото се осмелих да му кажа, че не е възпитан, че жена му не знам как го търпи и горката му майка, ако някога го е възпитавала. След като му напомних, че е адвокат, че цял блок мен и него гледа….той ме остави, докато не стигна отново до мен на място, където да не се вижда. Продължи да се тресе от гняв, че не се поддавам на смешните му заплахи, да ме дърпа грозно за якето. След което се осмели да ми препречи и пътя.  Нямам представа с какви нерви издържах до там и му обясних, че ако е мъж, ще се наложи да се извни, но той го направи. Аз върнах извинението само за едно нещо, че от 7 клас не съм показвала среден пръст на някой. Стана ми толкова обидно, че си позволих да ме раздразни. Тази малка и така мижитурна невестулка. Тази, която не видя очите ми заради слънчевите очила, но заплаши, че ще ми ги счупи, тази, която дори не се представи, а започна да ме реди с какви ли не обидни думи. Качих се в фиса разгневена и ядосана. И ето, че сега пиша, защото знам, че Шопско е пълно с невестулки. Някои по документи са от селата, други са си баш в епицентъра на събитието. А какво правя аз? Имам си това местожителство, колата ми също. Да взема да си го сменя, че да не ме е срам. Да отида да работя на село? Там поне ще има къде да паркирам? Или да подам жалба срещу всеки, който някога не е учил как се общува. За Бога, това не се ли учи още в първобитните общества.  Обвиняваме перничани, плевенчани, врачани и други…, а какво ще правим с тези селяци, които не знаят, че София и тя е била село преди време? Питам Ви, как по-уважително да им кажем, че са селqни, че точно тези шопи с поглед на невестулка, най-малко имат право да се наричат софиянци! Как да търсим и правата си сред такава кочина, създадена, за да им помага на тях.

Ядосана съм!

Искам някой от пикльовците като този да си получи заслуженото! А не да си мислят, че поругавайки някой са спечелили великата битка на живота си!

Ще си го получат. Сигурна съм!
Със здраве / на читателите/.

Advertisements

One thought on “Невестулки по Шопско

  1. Всъщност е безсмислено да се ядосваш. Така или иначе тези хора няма да се променят.
    Тъй като ти пречи тяхното поведение, просто говори за тях, макар и малко така допринасяш и другите да разбират. На мен постоянно ми казват, че някой бил като този, дето съм го описал в еди-кой си пост 🙂
    Въздействай на добрите, другите просто ще станат като нас 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s