Послание за бъдещите поколения

От известно време ходя на курсове по английски. За по-забавно в големите школи прилагат интересни дискусии и теми. Една от темите ме инспирира да напиша няколко изречения по въпроса 🙂

Последната тема в материалите беше насочена към времевите капсули, които ние ще оставяме за бъдещето на своите последователи. Разделихме се в 2 групи, а и в двете имаше доста интересни хора.  Задачата беше да измислим какво бихме оставили в капсулата – по възможност няколко предмета и да измислим послание, което ще предадем на своите бъдещи поколения чрез въпросните предмети.

Двете групи посочиха и следните предмети, които биха оставили в една такава капсула:

1.Краставици

2.Домати

3. Playboy magazines

4.Fresh Air

5.Вода

6.Писма,

а мотото на групата беше: Stay sexy patriot and love the nature.

Останалите посочихме тези предмети:

1. Две надуваеми момичета 😉

2. Две ботилки уиски

3. Луканка

4. Дневник

5. Снимки

Тяхното мото бе:

Two woman are not enough

Two bottles of whiskey won’t be!

But we too have memories.

time_capsule_2

–––––––––––––––––––––––

Романтизъм се лее на парцали, а? Останах доста приятно изненадана как простотията, шопската салата и милите спомени влизат в една и съща кутия. Отдадохме нужното време на смеха, а после продължихме с така наречените уроци.  Хората се отпускат пред бъдещето, може би, защото не ги засяга пряко. Опитват се да бъдат неутрални и естествени, нещо, което в настоящето пропускат.

В този момент обаче всички остават все така затворени. Знам, че звучи глупаво да изискваш от хората да ти се усмихват по онзи студен американски маниер и въпреки това….

От известно време се боря с разни мисли в главата си за живота и пространството, за хората и взаимоотношенията. Последните празници потвърдиха тези ми размисли, анализи и понякога дори тъжни мисли.

Като се замислиш пролетта почука съвсем скоро на вратата ни. Дори пролетната умора да ни е съборила, не виждам разлика в хората, с които комуникирам и сега от времето на зимните месеци. Всички от известно време са като коне с капаци, а дори по-грозно. Всеки извършва едни монотонни, механични действия, без почти никаква умисъл. Дори аз се усетих, за кратко онзи ден, да го правя. Седях на един светофар в колата. Осъзнах, че нищо не правя, дори можех да забравя и къде отивам. Погледнах през прозореца на вратата и един зелен цвят обхвана погледа ми. Зелени стръкчета трева, окичени с роса се заплитаха в очите ми. Така безгрижни, нежни, а, може би, самотни.

treva2

Колоната от коли продължаваше да се движи, голяма и тромава, а зелените стръкчета си стояха самички там до паветата. И ние ли сме се превърнали в трева? Зелена и мръсна. Покрита с прахта от ежедневните проблеми и малки капчици роса, които се опитват да ни освежат за кратко, за да издържим за по-дълго в програмата, наречена живот.

Защо се налага да бъдем така самотни? Някой е дал началото на тези правила или просто т.нар. прогрес ни доведе до тук? До момент, в който получаваш sms от Интернет от някой далечен познат за Великден, защото човекът имал още свободни в сайта. До момент, в който споделяш празника само с любимите си хора, тези най-близките ти, с които ядеш на една маса, с които наистина си помагате, когато има нужда или се карате, когато сте ядосани и няма на кого да си го изкарате. Къде отидоха онези весели глъчки от големи компании, скари, вицове, дори карти, по дяволите? Това ли е развитието, до което се доведохме? Да се отдадем на киберпространството, да изпращаме sms – и, докато ни е безплатно, да готвим по празниците, защото някой така е написал, да ядем и пием ракия, че така времето през почивните дни ще мине по-лесно.

И това ли е, което можем да оставим на „бъдещите поколения“ – едни кухи лозунги, а зад тях стиснати лелички и чичковци без абсолютно никаква обособена самоличност?

Тревата избледнява мили хора. Аз обаче се чувствам щастлива, че изкарах празника си с любимите ми хора. Радвам се, че ги имам. Остава да спра да получавам лицемерни sms-и по случай нищото. Ако някой се обади и ми каже:  „Абе пич, искам да се видим! Да пием кафе, бира…каквото искаш. Да си говорим глупости, за живота и да разпуснем след смазващите работни дни“. Не, няма да откажа на никого. Но не мисля повече да отделям от времето и вниманието си за хора, чиито мисли са ангажирани с интриги, болни измишльотини или нещо подобно.  Предпочитам да бъда заобиколена от росна трева, а не от мръсотия и прах и да се питам всеки ден защо, как и какво да направя!

Advertisements

2 thoughts on “Послание за бъдещите поколения

  1. Има неща в миналото които са непреходни и могат да ни бъдат като „опора“ или „ориентир“ кое какво е.

    Ето едно от тях.

    Това се случи в моя роден град – Плевен и е истина.

    Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s