Just Smile…

Замисляли ли сте се какво представлява София, обвита в розов ореол, късно вечер, преди да се е стъмнило напълно?
Скоростта беше около 80км/ч, плавно се смъквах по Цариградско в центъра, а градът беше обграден от червено, розово и оранжево. Като че ли забравих къде се намирам…Само се сетих колко отдавна не бях се оставяла сама с мислите си.
Отдавна не съм ги споделя и с Вас, тук. Творчеството иска своите жертви, а аз плача за метаморфоза. Проблемът е в това, че не откривам каква е правилната за следващия етап от живота ми. Търся промяна с всички сили, ала сякаш тялото и душата ми се съпротивляват с невъзможното и невидимото. Преди всичко ми е нужна малка почивка, за да изясня какви ще трябва да са промените. Верен отговор на въпроса, както знаем няма. А какво да правя аз?
Лутам се сред безброй мисли, ситуации, хора, и дерзания…
Нямам и желание за писания, не че няма за какво да пиша, ежедневието предлага повече от необходимото простотии, смешки и идиоти, с които се срещаш и за които да можеш да пишеш.
През последния месец получих много съвети, че имам нужда да променя начина си на живот. Много от тях бяха свързани и с оплаквания относно здравословното ми състояние. Поради някакви причини с времето промених погледа и цялостното си виждане за света и хората. Промених и поведението си. Някак си признавам, че не отговарях на името на блога – Just smile. За мен всичко се превърна в една безлична картина. Усмивката изчезна, хората бяха еднакви, и сякаш загубих силите си. Попаднах в сатурнова дупка без да имам рожден ден, странно, а?
Хората забелязват промените, особено когато са от добро към лошо. А дори и обратното. Свикнали са аз да съм силната жилка, жизнерадостната нотка. В един момент обаче радостта и усмивките си заминаха в дълбока бездна, може би там където държа всичките си изхабени дамски чанти, а повярвайте ми, те не са никак малко 🙂
Когато сам разбереш, че се е стигнало до такова положение, се налага да премислиш нещата от началото до края. Да анализираш грешките си, нуждите си, силите си.
Винаги съм била хаотична, и сега е така. От време на време се сещам за някакви неща, опитвам се да ги променя, да ги избистря. Трудно е, не отричам. Но се справям и сама. И преди съм го правела. Тези промени в мен самата траят дълго и никой не успява да ми помогне.
На думи решението е просто – вече го и знам. Остава да го приложа и в практиката. Усещам, че нещата ще се случат скоро, макар и да не съм ясновидка, но ще се наложи да наблегна на положителната енергия и вяра, за да се случат така, както ги искам, така както трябва да бъдат.
Както каза един мой близък човек, сега е важно да знам, че има на кого да разчитам.
Ще ги избутам, по дяволите. Това го мога, а и прекалено много хора разчитат на усмивката ми, онази истинската…, заради която се стигна до следствието  “Just smile”…

Smile

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s