Редактирам себе си

Не съм се включвала отдавна, а се оказва, че блогът ми трупа популярност. Гледам статистиката показва някакви небивали числа за потребители на денонощие. Преди не бях така известна. Но явно, като престоят творбите месец два, година и жъна небивали успехи.

Днес ще Ви разказвам за успехите. Моят наркотик 🙂

success_baby

Метаморфозата, за която писах отдааааавна, все още е на лице. Оказа се доста по-трудно, от колкото предполагах. Човек никога не може да предполага какво ще му се случи, нито какво го очаква, преживял ли е най-хубавото, най-тежкото или тепърва му предстои. Много от нас се опитват да са оптимистични (Just smile style), а други го дават на трагична нотка, аз съм лежерна с ноти на апатия. Колкото и да опитвам да убедя себе си, че всичко зависи от мен, се оказва не точно така.

Победата и успехите, за които говоря, за мен са сладка болка – от онази, при която потъваш в красив шок. Забравяш за околните за кратко, вярваш в истинското си аз, в това, което можеш. Отваряш вратите на един свой свят, онзи истинския, хубавия… и в същото време усещаш пареща болка под кръста – всичко е свършило на бързо. Фактите на реалността бързо се завръщат в нормалния си статус. От тази точка отново целите се превръщат в нещо далечно и непостижимо, защото изискват неимуверни усилия да ги постигнеш, да ги усетиш,  пак да победиш другите и преди всичко себе си в играта на доказване, наречена свят.

И тук идва моментът да Ви оборя с тези празни приказки как всичко зависи от нас. В крайна сметка музиката е красива, когато ние решим, че е такава. На този принцип избираме и своите правила в живота, хората, с които да общуваме, целите, които да гоним, мечтите, които да ни завлядяват. А въпросът на деня е : Кой решава дали да успеем? Кой поставя препъни камъчетата? Кой ни дава сили? Обяснение няма, а изперкали автори, които да Ви говорят за сензитивното и пр. има достатъчно, но си говорят така за разнообразие и защото има кой да им публикува книгите.

Какво е моето мнение се питате, може би? Или просто четете, защото присъствам във вашия Google Reader – е аз все пак ще Ви кажа. Зависи от никой. Склонна съм да вярвам, че се доближаваме до хаотична теория – не се основаваме на дългогодишни морални закони или свръхцели в живота. Хората живеят така, че  да им е добре. Избират целите и мечтите си, защото искат нещо определено на фона на целия хаос, на фона на приятелите и на семейството си, дори понякога се опълчват. Ясно е как всичко в обществото води до подчинение и стимулиране да бъдем част от масата, но искат или не, хората са различни и понякога трябва да се възползват от това.

Аз живея за тези мечти и нови стъпки в живота си. Не знам Вие дали го правите, но аз съвсем несъзнателно и безгрижно пиша историята си – такава каквато искам да я видя. Сякаш нахвърлям кратки бележки за статия в главата си и знам какво трябва да е следващото. Какво бих искала да ме очаква. Да, сигурно и Вие правите същото. Но когато мислим с онези розови ореолчета за това какво би могло да ни очаква. не се замисляме толкова много за спънките, а те не са малко и не прескачат никого. В крайна сметка човек може и сам да саботира себе си. Неприятно е признавам. Спъвам се доста често напоследък. Тишината, мислите… не ми помагат, дори ме карат да се чувствам още по – зле. Опитвам се да открия решение на чуждите проблеми, вярвайки, че ще отворя вратичка и за себе си по тази хаотична пътека, водеща до кой знае какво. Уви, не е така, не става, не се получава.

Оказва се, че не мога да реша чуждите проблеми, понякога и своите, макар да съм силен и борбен характер, признавам си го. Дори аз ставам слаба, но това е нормално. Онзи „никой“, който дърпа жиците, кога да е on и off сигурно се забавлява, когато види силата да се гърчи от безсилие или просто си прави гаргара и вижда до къде можеш да стигнеш в собствения си сос от чувства и шашава реалност.

Тук да си кажеш „Стига“ е невъзможно, не върви. Опитваш да щракаш разни копчета – Cancel, Exit, Escape и докато не стане. Не е необходим и план. „Падат камъните от небето“ и животът продължава да тече, то не са радост, не е тъга. Вълната или те взема със себе си и влизаш в някоя поредна странна ситуация и действаш или оставаш за следващия път.

wave

Аз, ако трябва да бъда честна, бях попаднала на една дълга опашка за вълна. Останах в небитието и мислех много. Толкова много размишления се появиха, че ми дойде в повече, защото не беше креативно и вдъхновяващо, а влудяващо – мисли, които те обграждат и не те изпускат от поглед. Говоря в минало време и аз не знам защо. Дори да съм избягала от това състояние още усещам остатъчни неща в себе си.

Какво се случи? И аз не знам точно? Уморих се, писна ми… Дадох си спирка или просто се случи нещо непредвидено. Или всичко, което се случва е непредвидено? Не знам, мили читатели, просто ситуацията надхърли допустимото в моята душа. Днес успях да вляза в малък сет на щастие – защо? Успях да се насляда на своя успех, онзи, който не ме бе сполетявал отдавна. Бях част от поредния скучен и монотонен ден в офиса – слушах радио – отново, както винаги и се взех в ръце, когато чух за малка мечта, от онези, които усмихват деня ти, когато знаеш, че ще се случат като реалност. Колегите дори не разбраха как набързо взех телефона си и изтичах в тихата част на офиса – ръцете ми трепереха, докато набирах номера. Продължи да дава свободно – и изведнъж се чух с водещия – казах на бързо верния отговор, дори ми стана смешно и той ме поздрави и затвори телефона. Сега съм у дома, пиша си с хъс постинга – този, който чакахте месеци. Защото спечелих. Имах своя успех за следобеда на този септемврийски ден. Изживях успеха си в колата, държейки билетите за концерта, които спечелих. Радвах се на себе си, на късмета, който извадих, на всичко което ще ме очаква, защото искам и вярвам че ще има хубави неща около мен и с мен. Сега чакам края на седмицата с нетърпение, защото ще присъствам на концерт – на купон, който ще ме съживи от тази виталност, в която бях. Концерт, който да ме съживи, да ми върне много спомени, да създаде нови и да ме направи още повече човек, отколкото съм в момента.

Е, мили хора, очаква ме Mr. BIG – ще пея и ще танцувам заедно с тях. Ще се забавлявам, ще взема любимия човек с мен и ще забравя за всичката помия, която обгражда мен, Вас и  🙂

mr.big

Just smile, мили приятели, пък после ще му мислим пак!

Със здраве!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s