Изблик на емоции

„ Днес създадохме много работа на телевизиите: БТВ, Нова, Канал 1”. С ехидна усмивка и този коментар Бареков завърши  третия си работен ден в Ефира на ТВ7. С рейтинг или не, пловдивската майна реши, че е отново на върха след интервю с Румен Петков. Бившият вътрешен министър го обиди за нивото му на журналист и въпреки това, „ние сме върхът“.

Това беше колапс за вярата ми към някаква българска журналистика. През последните няколко месеца всички обществени фигури сякаш играят в много голяма и изключително добра пародия на онази хубавата, утопичната демокрация. Знам, че не е времето аз, момичето на 23г. да се оплаквам, и въпреки това съм сломена. Разочарована от хората, които позволяваме да ни управляват, покрусена от хората, които позволяваме да ни говорят и ние да им вярваме, потресена от онези видни обективни медии, от онези селски пръчки, които слагат два силикона в устните и циците и идват Малко Сунгурларе или Долно Нанагорнище да стават говорители, да стават ЖУРНАЛИСТИ.  ЕТО ВИ НА ЖУРНАЛИСТИКА

Но кога ще бъде времето да се оплача? На кого? Кога ще мога да кажа, че съжалявам, че не ми предоставиха качествено образование? Кога ще мога да се оплача за подигравката над родителите ми през целия им живот? Кой ще признае техния труд и усилия да възпитат деца в това време, в тази държава сред този прост народ? Кой ще ми плати за времето, в което ми се налага да комуникирам с идиоти. Кой цени потенциала ми? Как аз ще се реализирам? Как аз да имам деца и да ги възпитам в тази среда? А моите внуци? Искам ли всичко това за тях? Искам ли да имам внуци?

Как може думите на майка ми да ехтят у мен и да бъдат с разочарование изказани всеки ден: „С честност в този свят нищо не прокопсваш”.

Възможно е да не се оплаквам, да се успокоя, че в третия свят живеят с 1 долар на ден…Но не мога. Искам да се справя и да живея по-добре. Не бих могла да избягам, тъй като трябва да оставя любими хора да се мъчат и борят сами срещу непоправимото. Не мога. Няма да го направя.

Споделям с Вас разочарованието си, защото нямам къде другаде да го направя. Бих излязла на всяка трибуна и бих заявила тези думи. Но никой не би ми дал тази възможност.

Писна ми.

Писна ми от малоумието на алчните политици. Писна ми от профани в скъпи костюми и със заучени фрази. Срам ме е да споделя с приятелите си в чужбина, че финансовият министър на Държавата ни заклейми Държавния университет.

Писна ми от простотията на един пожарникар и още по-малоумните му ПР-и .

Поне не показвайте каква кукла на конци е този човек… Дори глупавите хора започват да виждат жалката истина за Вашите машинации, за Вашите сделки, за изкупителните Ви жертви, за болните Ви служители…

Писна ми от бюрокрация…

Писна ми от беднотия…

Писна ми да мисля как ще изкарам месеца на 23г. с моята заплата, вместо да бъда истинска студентка и да държа на качеството на образованието си, на бъдещето си. Длъжна ли съм да се боря за насъщния с тази сила и страст на тези години. Длъжна ли съм да живея в стрес и ужас. Дали клиничните пътеки биха покрили нуждите ми от психотерапевт след  5 или 10 години. Дали ще имам пенсионна пътека на 60г.? А дали ще доживея до 60 от читави клинични пътеки? Длъжна ли съм да ходя на частни прегледи, за да съм поне малко по-спокойна за здравето си? Длъжна ли съм да плащам стотици левове за лекарства, които държавата може да покрие?

Искам да бъда щатен университетски преподавател. Искам да уча хората на това, което аз знам, което сама съм научила, защото съм горда от това. Искам да уча повече, но нямам желанието, защото никой не те предразполага за това. Никой не ти дава възможността да учиш, да се развиваш.

Длъжна ли съм да бъда пионка в капиталистическата Ви схема? Длъжна ли съм на шефовете ми, които ме използват до максимума на възможностите ми, а дори и над тези ограничения? Длъжна ли съм да бъда част от схемата Ви?

Длъжна ли съм? На кого?

А те на нас не са ли длъжни? А с колко са ни длъжни?

А Вие искате ли си дължимото, драги ми читатели?

Със здраве!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s