На тъмно

Почти наближаваше полунощ. Свети Валентин си отиваше толкова бързо, колкото и беше дошъл. Седяха в един панелен блок. Той и тя. В апартамента нямаше ток. Тя се опитваше да го приеме нормално и да види романтичната гледна точка. Беше още толкова неопитна, щастлива от това, че е с него. Момичето беше зверски младо, наивно и заблудено. Той се беше опитал да й свали звезди за кратко. След седмици връзка беше започнал да връхлита и на всяка минута да повтаря Обичам те. Момичето пазеше сърцето си твърде силно, но след време и тя започна да го повтаря, а тогава започна и да го вярва. Оттогава тя правеше всичко за него. Опитваше се да намери всяка удобна минутка, за да се чувства той щастлив. Пишеше му любовни писма на ръка, чакаше го да се прибере от работа с готова храна за вечеря. Подари му Св. Валентин с нейните приятели, плати сметката му и се прибраха в тъмния панел. Момичето не изпитваше и минутка свян от това, че беше унижила същността си на жена, че тя беше мъжът на празника, че тя търсеше подарък, че тя плащаше сметката. Напротив, тя беше щастлива, че е с любим човек и че прави всичко възможно, за да са щастливи, дори на тъмно. 

Какво стана после? Токът не дойде… той не го беше платил. Свещта почти угасна. Обичайно за празника правиха празничен секс и той заспа.

Тя продължи да гледа през прозореца, вече беше мрак, ранна сутрин, 15-ти Февруари. Не можеше да отговори на онези въпроси, които я дерзаеха тогава. Тя не ги разбираше. Просто беше щастлива и объркана. След известно време заспа. Това не беше и единствената вечер без ток в онази панелка.

А след години … момичето все още има въпроси, а сега дори няма на кого да ги зададе и няма и кой да й отговори. Вече не е неопитна. вече не е объркана, не знам дали е и щастлива…

Сега свещ няма, тя никога не ги е използвала с ухота. Но би потърсила красива свещ, знаейки че ще запали пламъка, но ще има кой да й напомни, че ключът на електричеството е на една ръка разстояние и винаги би могла да го включи, защото това е нейното спасение – много светлина.

Advertisements

One thought on “На тъмно

  1. Марти, чети това често, и винаги си напомняй, че не трябва да правим компромиси със себе си. Жената винаги трябва да се чувства жена – обичана, желана, търсена!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s