Спокойствието на едно дървено сърце

Минаваше полунощ. Тя остана сама в колата. За секунди очите й преминаха към светнатите прозорци в съседния блок. Отново всичко беше заобиколено от панелки. Един конкретен светъл прозорец привлече вниманието й. Загледа за много кратко и се опита да отмести не само погледа си, а и мисълта си. Второто не се получи толкова лесно. Започна да си задава въпроса кой стои зад прозорците. Той сам ли беше? Имаше ли жена до себе си на 14-ти Февруари? Коя беше тя? Беше ли заслужила повече от нейната вечеря на тъмно? Той ли я беше приготвил? Никога нямаше да разбере кой беше от другата страна на прозореца. За кого светеше лампата? Хиляди реплики се изливаха в мислите й. Започваше да си спомня и хубавите и лошите моменти през последните години. Спомняше си и онзи ден, в който всичко приключи. Очите му бяха толкова празни, не казваха нищо. Сега нейните очи сякаш гледаха случилото се от човек встрани. Опитваше се да бъде обективна, концентрирана. Знаеше, че са накърнили и душата и егото й. Преди да слезе от колата извади едно дървено сърце, което той беше й подарил. Нищо особено, но много символично за  нея. Тя го носеше със себе си навсякъде. Все още го правеше. Не можеше да го изхвърли, не беше готова да го подари и на онази друга жена зад прозореца. Скри го отново в колата и се надяваше един ден да има смелостта да се откаже от него и да потърси истинско сърце, което щеше да отговори на чувствата й.

Този човек, който я беше погледнал с празните си очи, вече не беше същият. Тя беше разочарована. Знаеше, че не може да й даде нищо повече. А и може би тя самата искаше твърде много. Осъзнаваше, че трябва да преосмисли много неща. Другa щеше да заеме мястото й до сега. Другa щеше да получи граденото през годините за нейния живот. Вече не й пукаше за това. В началото беше тъжна, озлобена, сега беше спокойна. Знаеше, че всичко свършва с изключение на светлината в прозореца. Тя дълго време нямаше да й дава мира. Не заради щастието на другите, а заради въпроса какво би било, ако тя беше тази жена зад прозореца и какво би било сега, гледайки го отвън, докато вятърът навява сняг в косата й.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s