Пъзел

Беше минал повече от месец. Тя мислеше за това понякога, въпреки че опитваше да игнорира тези мисли. Понякога я събаряха изневиделица. Днес отново започна да се присеща благодарение на това. Четеше го на един дъх, преливаше от едното в другото изречение. Не разбираше всичко, но толкова голяма част от изреченията кънтяха в главата й. Всичко беше като изписано на бял лист – ясно и просто. Трябваше просто някой да го прочете и схване. Тя обаче не го намираше за никак просто. Продължаваше да блъска главата си в един пъзел, който никога не е обичала. Няма смисъл от повече пъзели. Мина един месец, онова време, което той й искаше за собственото си спокойствие. Сега го имаше, сега вече беше свободен. В същото време тя не се чувстваше свободна. На моменти усещаше, че нещата се променят, че животът й е различен, а в друг момент просто се задушаваше. Не можеше да се прости с лошите спомени от последните им дни заедно. Тя беше толкова накърнена. Душата й плачеше, тялото й изнемогваше. Тя не беше себе си заради един друг човек. Тя беше избрала този човек на цената на себе си.  Сега избираше себе си. Питаше се какво е станало след този един месец. Дишаше по-свободно? Какво е станало с другия човек, който също избра себе си? Или избра нея? И й даде шанс да диша свободно…???

Никога нямаше да разбере… тя не обичаше пъзелите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s