Моята баба

Седя и я гледам. Косите й са бели, вече дори сивотата от кичурите й започна да изчезва. Ръцете й са по-груби от моите, а бръчките около очите и челото й покриват по голяма част от лицето й. Това е моята баба. Много я обичам, защото я свързвам с едни от най-щастливите моменти в детството ми.

Тя ме вземаше за всяка ваканция и ме водеше при приятелчета ми извън София. Усетих красотата на пътуването с влак благодарение на нея. Чаках ваканциите с нетърпение. Когато бях малка, умирах за пастичките на баба. Какво бяха те? Когато бях малка, беше отдавна, има-няма 20 години. Тогава нямаше захарни производители под път и над път. Пастите на баба включваха продуктите хляб, маргарин Linco и сладко от череши. Всяка пастичка се приготвяше с много внимание и любов. Филията се намазваше обилно с маргарин, разпръскваха се черешките и се режеха хапки с нож, така че да има много парчета с череши и разпилян сироп по тях от сладкото. Това беше един от любимите ми десерти за вечер. Да си призная беше си и цялата вечеря.

В по-късните години вече отивах при нея, за да й помагам. Правехме заедно зимнина на село. Отръки ми се отдаваше да правя консерви с домати и компот от праскови, круши и сливи. В тези моменти все още бях ученичка. Можех отново да изкарвам цели ваканции при нея. След като ме приеха в университета, посещенията ми понамаляха. Започнах работа,  ваканциите се явяваха в някой уикенд през лятото, когато отивам, за да ги видя за кратко.

Сега съм при баба за Великден. Времето минава, а тя е остаряла. Уморява се по-лесно. Вече не й се работи така бързо, както го правеше преди. Няма го и желанието да прави пастички, дори за малката ми братовчедка. Имах щастието да имам млада баба на времето, която ми угаждаше за много неща. Сега дори ми липсват онези моменти, когато ми се караше да се прибирам, да не настина, да се облека. Сега я гушкам. И се радвам във всеки момент, когато имам времето да си отида при нея. За жалост не е често. Всеки път се заканвам, че ще се кача в колата и ще си направя един уикенд за себе си на село – на чист въздух при  баба. Не съм го направила все още, но идните месеци ще го направя.

Да, това е моята баба и аз много я обичам.

А и дядо! 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s