Мъж — като л***о на дъжд

Концертна зала 1 към Националния дворец на културата. Предстои концерт. Концерт в навечерието на Гергоьовден. Хиляди хора са се събрали да честват деня на храбростта и празника на Армията. Аз си седя мирно и кротко на едно столче в средата на ред, разположен на партера. Оглеждам хората, основно семейства, които идват всяка година и уважават Армията като институция, мъжете на честта и подвизите им. Минават ветерани, млади семейства, войници, хора на средна възраст. Аз продължавам да се озъртам. Включих интернета на телефона и започнах да цъкам, имаше още няколко минути до започването на концерта. Влизаха и още нови гости. В средната редица на залата към мен се запъти една двойка – мъж и жена. Почти стигнаха до моя ред. Мъжът оглеждаше местата, които бяха свободни. Поздрави с поглед различни познати хора в залата. Стигнаха до два реда пред мен и той й посочи едно място, след което каза:

„Еее, това е, ти седни тук. Аз ще отида отзад“

Сочеше два реда по-нагоре. Нямаше 2 места за тях едновременно. Той й посочи по-близкото място до сцената, вече се приготвяше да седне на другото място. Жената обаче, искаше да седят заедно. Бяха семейство, навярно. Навярно минаваха 40г. Стана ми мило, може би имаха хубав брак. Личеше си, че обръщат внимание един на друг. Секунди по-късно на по-задната редица няколко човека им позволиха да седнат заедно, като се изместят с няколко места по-навътре. Жената благодари вяло и се настани. Мъжът, обаче, намирайки се в тази полкова обстановка, заради маниери, възпитание или военен етикет, се изправи. Благодари им не само с тяло, но извади плътен глас, от който струеше добронамереност:

„Благодаря Ви!“

Каза го от сърце. Кой знае какво беше видял? Беше приятно изненадан и очуден от реакцията на хората на реда. Убедена бях, че не го очакваше. И въпреки това, реагира мъжкарски, с финес и дипломация. Седейки няколко реда по-нагоре, ги гледах и се зачудих. Залата в НДК побираше 5000 човека – няколко десетки бяха представители от правителството, голяма част бяха ветерани, имаше също така войници, по-голяма част от хората бяха мъже с ранг в армията и бяха придружавани от семействата си. Мъжкарска му работа, храброст струеше от всеки аплауз и всяко сближаване на ръцете на тези хора в залата. Това ли бяха мъжете на България? Няколко хиляди, броейки ги на едната си ръка? А извън залата? Къде бяха другите мъжкари? Има ли такива? А кой ги е възпитавал тях? Казват ли благодаря от сърце? А умеят ли да чувстват и да живеят с финес и възпитание, което не се учи в училище или в университета?

doctor_who_animated___ian_by_the_mirrorball_man-d5t0mqs

©2013-2015 The-Mirrorball-Man

Питам ви и вас… Къде са мъжкарите? И кой ги е възпитал? За какво? И как?

За всички останали, които не са мъжкари, а по-скоро отговарят на заглавието на статията – желая много ЗДРАВЕ! Не се сърдете за всички ще има 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s