24 години в хартия и документи

След няколко месеца ще мога да обява с чест и достойнство, че прекрачвам четвърт век. Не споделям други чувства по този повод, защото някак годините започват да тежат и да си казват думата. Вече отмина етапът, в който си мислиш, че си на 19г.  И дори като ти зададат въпроса при лекаря, в магазина и ти идва да отговориш бързо и автоматично: „Ми да, на 19г.“. Да, ама не точно. По този повод започнах да си събирам досие как ми се случват нещата за последните 24 години. Трупат се доста документи, боклуци, информация за един изминал живот.

След щателно преглеждане на всички боклуци и прочие, успях да напълня тази папчица. Да, дебелее и има доста информация, като започнем от училищни бележници, медицински картони, стигнем до грамоти, дипломи и трудови договори. Колкото и да ми се иска вътрешно да потвърдя на онова 19-годишното момиче, че може да продължи да се представя за толкова голяма, реалността не го позволява, че дори и съзнанието вече повече бие към 25 годишните. Първият признак за тези отклонения беше, след като видях бележника си от 10-клас…

Какво ще кажете? Рисунки, Хари Потър, радост и веселие грее от бележника на тази 10-класничка. Кефя се, че съм била аз. Знам каква енергия и какъв хъс имах тогава. Обичах хората, бях приятелка с всички, помагах, когато можеш. Учех понякога. Оплаквах се от живота, защото тепърва се сблъсквах с реалността и липсата на много розови облаци по пътя леко ми създаваха купесто-дъждовна облачност. И въпреки това бях щастлива, усмихната, красива, жизнерадостна с много енергия за още. Не се ограничавах, когато видех негативизъм пред себе си, не се спирах, когато видех пречка. И все пак, розовото беше твърде много.

Сега имам папка с 24 години живот в нея. Последните графи в нея са запълнени с трудови книжки, договори, застраховки. Забравяме бързо 10-класничката, защото идват други задачи и отговорности, когато вече не е нужно да учиш уроците по Биология. Сега папката тежи, не защото е дебела и физически трудно се затваря. Папката тежи, защото знам, че ще се наложи да отворя още една скоро. Ще продължа да събирам откъслечни частици от живота си и да ги наричам бюрокрация, детайли, подробности.

Надявам се да продължа да откривам и приятни спомени като този:

Аха, това съм си го пазила години. Имах навика да събирам мислите, които гостите в Шоуто на Слави оставяха. След това събирах свои мисли. Как да не ти се умили душата. Вижте удивителната! 🙂 Искала съм да го запомня, да натъртя. Е успяла съм, открих го и ще го помня отново. Сега си го дигитализирах, за да го помните и вие.

Е, хубаво ли е да си на 25г.? Освен още няколко подразделения в папката, дали да очаквам и нещо друго?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s