Една моя неочаквана отпуска?

Днес си мислех, че няма да ми дойде музата за писане. То взе, че ме огря едно прозрение – малко тъжно, както винаги, но бих искала да го споделя. Днес седях отегчено на лекции, а след това се води, че излязох навън за малко. През по-голяма част от времето, главата ми беше подпряна на дясната … Има още →

Сънищата ни са бледо отражение в огледалото на реалността ни

Снощи отворих по погрешка една група писма в пощата си. Разчовърках се надолу, естествено мазохистичната ми същност не позволяваше да натисна бутона изход и да заспя спокойно. Какво пишеше в писмата? Бяха мили неща, от онези сладки изрази, когато искаш да покажеш колко ти е мил и важен човека, на когото пишеш. Говорех за сънищата. … Има още →

Somebody that you used to know

Now and then I think of when we were togetherLike when you said you felt so happy you could dieI told myself that you were right for meBut felt so lonely in your companyBut that was love and it’s an ache I still remember You can get addicted to a certain kinda sadnessLike resignation to … Има още →

Пъзел

Беше минал повече от месец. Тя мислеше за това понякога, въпреки че опитваше да игнорира тези мисли. Понякога я събаряха изневиделица. Днес отново започна да се присеща благодарение на това. Четеше го на един дъх, преливаше от едното в другото изречение. Не разбираше всичко, но толкова голяма част от изреченията кънтяха в главата й. Всичко … Има още →

Искам да крещя, мълчейки

Тя беше в колата, наближаваше 9 привечер. Едва сега бе успяла да се измъкне от офиса. Залавяше все нови и нови задачи пред пощата, за да стане по-късно, не искаше да мисли какво да прави и тази вечер. Карайки в полуосветените улици слушаше мелодия, която обожаваше. Въпреки уникалните ритми, които разиграваха душата й, тялото й … Има още →

Душата е като проектор

Душата е като проектор. Това бихте си помислили, че го казва някой от съседите на четвърти километър, нали? Е аз съм срещу четвърти километър и го казвам, потвърждавам и стоя зад думите си. Защо го казвам? Преди два дни бях на бар, който приятно ме изненада с вечер на тангото и суинга. Десетки двойки, които … Има още →

Мъдростта за времето, очите и душата

Всяка сутрин гледаш в огледалото едно и също лице – твоето. Очите са пронизани от множество червени кръвоизливи. Разпръскват се в окото и бягат при всеки поглед встрани.  Отдолу се подават силни черни полукълба. Прокрадват се леки бръчици и малки кафяви петънца. Безсънните нощи, плачът и много мъка са изписани в тях. Изплискваш лицето с … Има още →

Едни кецове и малко отговорност

От много дни насам ми се върти идея за приказване, за писане. Много време не можех да я изкарам с думи. Въртеше се само в главата ми. Думички като отговорност, хора и други прехвърчат из същата. Исках да Ви кажа колко е страшно да поемеш отговорност сам. Или поне така си мислех. Надявах се споделената … Има още →